Излъжи ме два пъти [bg]

Баба ме изгледа с присвити очи.

— Тая сутрин, докато ти преглеждаше лодката, позвъни онзи перкурор.

— Соколов, бабо, и се казва „прокурор“.

— Все тая.

— Какво каза?

— Искал да знаеш, че е кастрирал обвинението срещу теб за убийството на онзи мошеник.

— „Касирал“ — поправих я аз, но тя не ми обърна внимание.

— После, все едно че се бяха наговорили, само след десет минути звънна перкурорът от Колорадо.

— Макбейн.

— Същият. Оттеглил всички тамошни обвинения и заръча непременно да ти предам, че щял да разнулира всички сведения за арестуването ти.

— „Анулира“ — казах аз.

— Да де.

Успешна седмица по линия на кастрирането и разнулирането. Освен това получих от Талахаси справка, че вече нямат намерение да ми отнемат адвокатските права, а съдията Т. Боун Колридж позвъни да каже, че е спрял делото за лоши грижи към Кип и да си побъбрим за току-що отминалото студентско първенство. И тъй, след разчистването на досиетата в Колорадо, можех пак да повтарям с чисто сърце старата песен. Не съм лишаван от адвокатски права, не съм осъждан, не съм уличаван в недостойни постъпки, а единственият ми арест беше поради сбъркана самоличност — откъде да знам, че онзи, дето го цапардосах, бил полицай. А оттук изведнъж се сетих за Хосефина Ховита Баросо — тя много мразеше да й се хваля с това.

— Винаги съм си мислила, че има нещо странно в това момиче — изрече печално баба.

Странна работа, често си мислиш за нещо, а някой друг вземе да ти го каже. Естествено, баба ме е отгледала от парче месо, както казва самата тя, и често сме настроени на една вълна. Чудя се дали при семейните е същото и дали някога ще имам възможността да узная.

— Не казвам, че съм я смятала за убийца — продължи баба, — но все долавях в нея нещо студено. Сега ме побиват тръпки, като си помисля.

Метнах зад борда още една буца примамка и нарязах малко октопод. Кип бе зарязал въдицата и дремеше на кърмата. Чарли беше затворил очи и шайката от зелени палмови вейки провисваше пред лицето му. Водата успокоява, или както казва баба, умиротворява.

— Кой би си помислил, че момичето ще излезе… как му викаха? Сериен убиец.

— Доколкото знам, за това звание трябват поне три убийства — казах аз.

— Третият щеше да си ти.

Това ме накара да се замисля.

— Ама наистина, какво я беше прихванало? — не мирясваше баба.

Не беше способна на чувствата, които изпитват повечето от нас — обясних аз. — Дори брат й, един изпечен престъпник, не можеше да убие човек. За Джоу-Джоу хората бяха просто предмети, като масата или стола.