Доктор Стъклен [bg]

Трепкащо бяло сияние огря инспектора, от следващото помещение лъхна аромат на мокра пръст и бели цветя, подправен с леката, но остра миризма на изгоряла гума. Но нещо друго спря Лангтън да прекрачи високия праг на херметическата врата — някакво усещане в дъното на съзнанието му, осезаем шепот, вещаещ страшна заплаха. Извърна се да види дали Джордж е доловил същото. Тунелджията разтриваше слепоочията си, сякаш да прогони прииждащо главоболие.

Преди да прекрачи в следващото помещение, Лангтън измъкна револвера си, бутна Джордж зад прикритието на стената до вратата, взе фенера от ръката му и го мушна най-напред през вратата, за да освети пътя си. Очите на куп плъхове се вторачиха в него, после животинчетата се разбягаха и изчезнаха из сенките. Друга жива душа вътре нямаше. Само поставеният в центъра на помещението гигантски апарат показваше, че наскоро тук са работили хора.

Лангтън добре помнеше атрактора, намерен у Редфърс, както и по-модерния му вариант, който беше видял у дѐлваджиите на Плимсол Стрийт — тежък, но преносим от един човек, и достатъчно малък, за да се постави на масата.

Грамадната машина пред очите му беше по-висока от него самия. Лъскави цилиндри от мед и стомана. Спираловидно усукани тръби, по-дебели от ръката му. Медната намотка на „Ървинг и Лонг“ жужеше и просветваше леко — през нея преминаваше сериозен електрически заряд. Но онова, което привлече погледна на Лангтън, беше огромното ядро в центъра на машината: фантастични спирали и кълба от прозрачно чисто стъкло, свързани с източени тръбички, подобни на елегантно извити артерии. Душите, пулсиращи в стъкления лабиринт, не спираха нито за секунда; всяка тяхна частица се намираше в непрекъснато, мълчаливо движение. Душите се вихреха из прозрачните камери като изпълнена с живот бяла мъгла, а фосфоресциращото им сияние пълнеше цялото помещение с трепкащо бледо сияние.

Образът на душата на младата Едит, напускаща тялото и политаща към атрактора на дѐлваджиите, се мерна в съзнанието на инспектора. Той си представи душите от всички онези делви в широката каверна, представи си как електрически заредените им частици протичат по кабелната оплетка и влизат в грамадната машина. Стотици душѝ в бесен водовъртеж в стъкления си затвор. Какво щеше да прави с тях сестра Райт?

Лангтън прескочи преплетените кабели, които потъваха във вътрешността на апарата. Пристъпи още няколко крачки напред, въздухът сякаш се сгъсти и го блъсна назад като ръка, опряна в гърдите му. Гърлото му се сви, когато шепотът в главата му се усили и стана по-напрегнат.