Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Твоята операция! Просто за сведение: издъни се!
13:20
Рейчъл стоеше с Уолас в хотелската градина в центъра на Бар сюр Обе. Погледна си часовника. „Ковалски и Сейчан вече трябваше да са тук“.
Погледна към улицата. Планът бе да се срещнат за обед и да обсъдят как ще действат. Бяха си резервирали стаи. Хотелът „Мулен дьо Ландион“ бе стилно преустроена воденица от шестнадесети век. Оригиналният канал все още минаваше през градината и въртеше старо дървено колело.
При други обстоятелства мястото щеше да я очарова, но сега се чувстваше единствено зле. Главата и пулсираше, гърлото й гореше, треската се засилваше. Накрая се свлече в един от столовете в двора. Грей излезе от хотела, приближи се и каза:
— Никой не е взел ключовете. — Взря се в очите й и на лицето му се изписа тревога. — Как си?
Тя поклати глава.
Грей продължаваше да се взира в нея. Рейчъл знаеше какво си мисли. Сейчан бе нахвърлила най-общ план как да влязат в затвора. Щяха да опитат утре сутринта. Грей явно се питаше дали тя ще изкара дотогава.
Внезапно през външната порта се появи Сейчан. Огледа се. Тази жена винаги беше нащрек, но сега изглеждаше особено напрегната.
Грей явно забеляза същото.
— Какво има?
Тя се намръщи.
— Нищо. Всичко е наред.
Но когато забеляза, че един от групата липсва, отново се напрегна.
— Къде е Ковалски?
— Мислех, че е с теб.
— Оставих го в селото да проучи някои неща, докато разузная гората.
— Оставила си Ковалски да се занимава с проучване?
Сейчан подмина скептицизма му.
— Абсолютно проста работа. Дадох му инструкции, които може да изпълнява и маймуна.
— Но все пак става въпрос за Ковалски.
— Трябва да го намерим — каза Сейчан.
— Сигурно той е намерил някой отворен бар. Рано или късно ще се появи. Да поговорим за това какво сме научили дотук. — Грей кимна към масата на Рейчъл.
Сейчан не изглеждаше щастлива от това решение. Остана да крачи напред-назад и да се оглежда напрегнато. Рейчъл забеляза как един мускул на лицето й трепна, когато колелото на воденицата изскърца.
Явно беше на нокти, но в крайна сметка седна.
Грей я разпита за плановете й за следващия ден. Говореха съвсем тихо, с доближени глави. Докато Сейчан изброяваше нещата, които ще им трябват, Рейчъл се обезсърчаваше все повече и повече. Хиляди неща можеха да се развият не както трябва.
Главоболието й се засили и се превърна в пронизваща болка зад дясното око — достатъчно силна, за да й се пригади отново.
Без да пропуска нито дума от разговора, Грей постави ръка върху нейната. Дори не погледна към нея. Успокояващият му жест бе чисто инстинктивен.
Сейчан забеляза, загледа се в ръката му, после внезапно се обърна към улицата и се напрегна. Беше абсолютно неподвижна, подобно на гепард миг преди да полети напред.
Оказа се просто Ковалски с характерната си олюляваше се походка. Вдигна ръка за поздрав, отвори градинската врата и тръгна към тях. В устата му димеше ароматна пура.
— Закъсня — укорително му каза Грей.
Ковалски завъртя очи.
Уолас използва прекъсването, за да изкаже опасенията си относно плановете за утре.
— Това е страшно несигурно. Ще е нужно абсолютно точно преценяване на времето и адски много късмет. А дори и тогава не ми се вярва, че ще се доберем до руините на абатството.
— Тогава защо просто не направим обиколка? — попита Ковалски и плесна някаква брошура на масата.
Всички впериха поглед в туристическата листовка. На нея бе изобразена стара колонада с арки, над която имаше пищен надпис.
— Ренесансовата асоциация към абатство Клерво организира обиколки на затвора — преведе Рейчъл.
Всички впериха поглед в Ковалски. Той сви рамене.
— Какво? Натикаха ми го в лицето. Понякога не е зле да се смесиш с тълпата.
Точно от Ковалски това звучеше шантаво. Никой не би могъл да го сбърка с местен.
Рейчъл прегледа останалата част от брошурата.
— Организират обиколки два пъти дневно. Цената е две евро. Днешната втора обиколка започва след час.
Уолас взе брошурата и я прелисти.
— Такъв кратък тур няма да ни осигури достатъчно време за подробно претърсване, но поне можем да поразучим обстановката.
Грей се съгласи.
— И ще можем и да видим отвътре каква е охраната.
— Но при обиколката ще ни претърсят — предупреди ги Сейчан. — Няма да можем да внесем оръжия.
— Голяма работа — каза Грей. — При толкова много въоръжена охрана около нас вътре ще сме на повече от сигурно място.
Сейчан съвсем не изглеждаше убедена в това.
14:32
Значи кучката беше все още жива.