Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Като онова проклятие. — Грей си спомни думата, срещаща се в Книгата на сметките.
„Опустошен“.
Дали нещо не бе уплашило Наполеон дотолкова, че да реши да го скрие?
Надяваше се да е така. Ако ключът на Страшния съд бе заровен в гроба на св. Малахия, беше напълно вероятно още да си е там.
Рейчъл нямаше време, за да си позволи да допуска грешки.
През последните часове бе започнала да я мъчи треска. Челото й бе топло и я побиваха студени тръпки. Дори сега носеше дебела блуза, закопчана до шията.
Нямаше право на лукса да греши.
Грей си погледна часовника. Бяха се уговорили да се срещнат с Ковалски и Сейчан след час. Двамата бяха заминали за затвора, за да го огледат и да потърсят евентуални слаби места. Сейчан трябваше да реши по какъв начин да проникнат в строго охранявания обект. Беше тръгнала с много колебливо изражение.
Рейчъл се размърда над книгата си. Беше пребледняла, очите й бяха зачервени и подути.
— Не мога да намеря нищо повече — предаде се тя. — Изчетох цялата биография на Малахия, от раждането до смъртта му. Така и не мога да намеря причина защо Малахия, който е ирландски архиепископ, е погребан във Франция. С изключение на това, че двамата с Бернар са били много близки приятели. Всъщност тук дори се твърди, че Бернар бил погребан заедно с Малахия в Клерво.
— Но дали са все още там? — попита Грей.
— Според всичко, което изчетох, телата не са били местени. Но след Френската революция за гробовете не се споменава абсолютно нищо.
Грей се обърна към Уолас.
— Ами свети Бернар? Успя ли да научиш за него или за основаването на манастира нещо, което би могло да ни е от полза?
— Няколко неща. Бернар бил тясно свързан с рицарите тамплиери. Дори съставил устава им и уредил Църквата да признае ордена. Освен това е главният инициатор на Втория кръстоносен поход.
Грей претегли информацията. Тамплиерите се смятаха за пазители на множество тайни. Възможно ли бе това да е една от тях?
— Но едно нещо изпъква най-силно — продължи Уолас. — Историята за едно чудо, случило се тук. Твърди се, че Бернар смъртно се разболял от нещо, но докато се молел пред статуята на Дева Мария, от нея потекло мляко, което го изцелило. Било наречено Млечното чудо.
Рейчъл затвори книгата си.
— Пореден пример на чудодейно изцеление.
— Да, но не това е най-интересното — каза Уолас и повдигна лукаво вежда. — Според легендата статуята, от която потекло млякото… била на Черна мадона.
Грей затаи дъх.
— Излекувала го е Черна мадона…
— Звучи ти познато, нали? — каза Уолас. — Може би става въпрос за някаква алегория. Не зная. Но след смъртта на Малахия свети Бернар станал един от основните поддръжници на почитането на Черната мадона. Бил сред основателите на култа към нея.
— И това чудо се случило не другаде, а тук.
— Аха. Това определено намеква, че тялото на черната кралица може би е било пренесено тук, в Клерво, заедно с ключа.
Грей се надяваше археологът да е прав, но имаше само един начин да разберат със сигурност. Трябваше да се вмъкнат в затвора.
12:43
Клерво, Франция
Сейчан вървеше между дърветата.
Разузнавателната експедиция до Клерво не даваше особени резултати. Облечена в зимен туристически екип, тя се бе въоръжила с бинокъл на врата и щека. Приличаше на обикновена млада жена, тръгнала на преход. Само дето специално тази туристка носеше „Зиг Зауер“ в кобура на кръста си.
Бившият манастир и настоящ затвор се намираше в долина между две залесени била. Според Рейчъл за Цистерцианския орден било обичайно да строят обителите си по такива отдалечени места. Предпочитащите аскетичния живот монаси се оттегляли в гори, високо в планините и дори в блатата.
И тъй като беше затънтено, мястото беше идеално и за затвор.
Сейчан бе направила пълна обиколка около Клерво, отбелязвайки си разположението на всички стражеви кули, поредиците стени, стоманените заграждения и острите като бръснач спирали бодлива тел.
Това беше истинска крепост.
Но всеки замък си имаше слабо място.
В главата й вече се оформяше план. Щяха да им трябват униформи, пропуски и френски полицейски микробус. Беше оставила Ковалски в едно интернет кафене в съседното село Бар сюр Обе. Чрез източник на Гилдията той съставяше списък на имената на затворниците и охраната заедно с фотографии. Сейчан смяташе, че ще може да изчете всичко до сутринта. Часовете на сутрешния преглед можеха да позволят на един-двама от групата да се промъкнат вътре. Останалите трябваше да дойдат с полицейския микробус и фалшифицирани документи.