Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Въпреки това неизвестните бяха много. Колко време трябваше да прекарат вътре? Как ще излязат? Оръжия?
Знаеше, че действат прекалено бързо и безразсъдно.
Внезапно се скри зад дебелия ствол на един бял дъб. Не можеше да каже със сигурност защо.
Просто по гръбнака й полазиха тръпки.
Знаеше, че не бива да подминава подобни усещания. Човешкото тяло представлява голяма антена, приемаща сигнали, които съзнанието често пропуска, но една дълбока част от мозъка, където са пуснали корени инстинктите, непрекъснато ги обработва и често бие тревога.
Особено за човек като Сейчан, трениран от малко дете, човек, чието оцеляване зависи от вслушването в тези потайни гънки на инстинктите.
Затаи дъх и чу шумоленето на сухи листа някъде зад себе си. Пред нея изпука клонка. Сейчан приклекна.
Някой я дебнеше.
Знаеше, че са ги проследили във Франция. Преди да напуснат Англия, беше докладвала на връзката си. Опашката се закачи отново за тях в Париж. На Сейчан не й отне много време да ги забележи.
Но можеше да се закълне, че никой не я е проследил от Бар сюр Обе, след като бе оставила Ковалски. Беше паркирала колата на една отбивка край пътя и бе тръгнала сама през гората.
Кой беше тук?
Зачака. Чу отново шумоленето зад себе си. Запомни мястото. Завъртя се и обхвана района с немигащ поглед. Мъж с карабина и камуфлажно облекло, явно с военно обучение, се промъкваше между дърветата. Още докато се завърташе, Сейчан рязко изпъна ръка. Стоманената кама излетя от пръстите й, профуча през листата и се заби в лявото око на мъжа.
Той падна с вик.
Сейчан се втурна напред, взе разстоянието на четири скока. Удари с длан дръжката и заби ножа дълбоко в мозъка.
Без да забавя ход, грабна карабината и продължи нагоре.
Край билото имаше канара. От предишния си оглед беше запомнила цялата местност. Щом стигна до прикритието, се хвърли напред и се претърколи по корем. Когато спря, окото й вече бе на оптичния мерник.
Куршум рикошира от камъка над главата й.
Не чу изстрел, но куршумът бе минал през една борова клонка — игличките още се разхвърчаха във въздуха. Сейчан фиксира траекторията през оптичния мерник, забеляза плътна сянка, движеща се през шарената, и дръпна спусъка.
Изстрелът не бе по-силен от щракане с пръсти.
Нечие тяло рухна на земята. Без писък. Беше го улучила точно в главата.
Сейчан отново беше в движение.
Трябваше да има и трети.
Затича се по билото, като преценяваше най-вероятното място на третия убиец. Остана на високо. Картата на местността се наслагваше пред очите й като на дисплей на пилотски шлем.
Ако тя трябваше да устрои засада в тази част на гората, точно пред нея имаше едно чудесно място за целта. Ударен от мълния дъб с кух ствол. Ако преди това беше продължила още трийсет метра нататък, щеше да попадне в огневата зона на онази позиция. Другите двама убийци явно бяха усетили, че жертвата им е на път да падне в капана, бяха намалили бдителността си и бяха направили глупостта да я приближат твърде рано и да се издадат.
Магнусен със сигурност беше предупредила хората си колко смъртоносно опасна е целта им.
Но това бяха мъже, наемници, с вървящото към всичко това его.
Тя беше просто жена.
Приближи дървото от задната страна. Промъкна се съвсем безшумно, без да докосне нито едно листо или клонка.
Доближи дулото на сантиметри от мъртвия дъб и стреля. Разнесе се вик, след което от хралупата от другата страна падна тяло. Сейчан го приближи с нож в ръка.
Мъжът беше як, с мазна кожа и гъста черна четина. Напсува я на арабски със силен марокански акцент. Сейчан опря камата до гърлото му с намерение да го разпита, да разбере защо са й устроили засада и кой ги е пратил.
Можеше да го накара да проговори. Знаеше някои начини.
Но вместо това прокара камата през гърлото му, точно под ларинкса — тихо убийство, след което го изрита в лицето. Осъзна, че няма смисъл да го разпитва. Вече знаеше отговорите на въпросите си.
Нещо се беше променило. Заповедта за убийство сто на сто бе дадена от Магнусен. Бяха се опитали да премахнат най-напред нея, като я издебнат сама в гората.
Помисли си за Грей и останалите. Втурна се презглава към колата. Те нямаха представа какво ги дебне.
Бръкна в джоба си и извади телефона. Набра запомнения наизуст номер.
Когато от другата страна вдигнаха, Сейчан даде воля на целия си гняв.