Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Разбираше целта на бомбардировката на затвора.
„Някой иска да ни хване в капан“.
И можеше да се досети кой.
Шефовете на Сейчан смятаха да ги държат изкъсо. Дали ги беше уведомила колко близко се намират до откриването на ключа? Нима така смятаха да изиграят последния си ход?
Сейчан обаче изглеждаше не по-малко разгневена от него. Явно не бе информирана за тази промяна в плановете.
— Какво ще правим? — попита Рейчъл.
Никой нямаше отговор. А и въпросът й се състоеше от множество други. Как ще се измъкнат оттук? Какво става с обещаната противоотрова? Без ключа на Страшния съд не разполагаха с възможност за пазарлък.
Трябваше да го намерят.
Точно преди атаката нещо беше започнало да се оформя в ума на Грей. Смътна идея, дори по-скоро намек за идея. Но сирените и бомбите бяха издухали всичко.
„Нещо във връзка с липсващия освещаващ кръст“.
През дима се появи хеликоптер. Сянката му падна в двора, когато увисна над него. Вятърът от витлата забушува в затвореното пространство, разпиляваше цветя и храсти.
Нямаше къде да избягат.
Грей погледна градината и изведнъж се сети за отговора. Нямаше сметки, нямаше събиране на парчета от пъзел. Всичко изникна в главата му изведнъж.
Времето спря.
Спомни си как нещо в старата карта от библиотеката в Троа беше привлякло вниманието му. Сега знаеше какво не му бе давало покой. На онази страница имаше изобразен езически кръст. В библиотеката не го беше забелязал сред останалите неща. Но сега го виждаше съвсем ясно.
Езическият кръст символизираше земята, разделена на четирите си посоки — изток, запад, север и юг.
Точно като компаса на картата.
Впери поглед в градината, към съоръжението в центъра на двора. Компасът представляваше украсена месингова конструкция върху каменен подиум, висок до кръста. Беше изваян пищно, четирите посоки на света се отличаваха ясно, многото градуси помежду им също.
Дванадесетият освещаващ кръст, макар и преобразен в новото си въплъщение, през цялото време бе стоял пред очите им.
Дори и да имаше някакви съмнения, Грей си припомни и нещо друго. Компасът се намираше в центъра на двора, заобиколен от камъни, белязани със свещени символи. Подобно място е било най-святото за древните, които издигали своите пръстени.
Грей знаеше какво трябва да направи.
Обърна се към пазача и посочи висящия хеликоптер, чиито врати вече се отваряха.
— Стреляй!
Пазачът обаче беше обхванат от ужас. Бе млад, сигурно новобранец, на когото бе възложено да наглежда туристическите групи. Изобщо не беше на мястото си.
— Е, щом ти не искаш… — Ковалски грабна оръжието от ръцете на зашеметения пазач. — Сега ще ти покажа как се прави.
Вдигна карабината, прицели се и откри огън по хеликоптера. Хората горе побързаха да се скрият. Едно от въжетата падна и се загърчи като змия, когато вертолетът рязко зави настрани и нагоре, изненадан от неочакваната съпротива.
Грей знаеше, че разполага само с мигове, за да потвърди теорията си.
— Ковалски, задръж ги! Всички други, след мен!
Втурна се към компаса.
— Застанете около него! — нареди им и сграбчи голямото месингово N.
Уолас, Рейчъл и Сейчан хванаха другите основни посоки.
— Трябва да го завъртим! Също като в гробницата на острова. Да се завърти като спирала!
Запъна крака в земята, подпря с рамо и забута. Останалите направиха същото. Нищо не се получи. Компасът не помръдваше. Нима грешеше? Или въртяха в неправилната посока?
Внезапно компасът се завъртя около дебелата си метална ос.
Откъм Ковалски проехтяха изстрели.
Отгоре отвърнаха на огъня. Целеха се в стрелеца. Куршумите се забиха в колоната, зад която беше заел позиция гигантът. Наложи му се да се скрие.
Хеликоптерът отново се люшна към двора. Ревът на перките над тях ги оглушаваше.
— Не спирайте! — извика Грей.
Механизмът бе древен. Въртенето на компаса бе като сондиране в пясък — със стъргане, мъчително и трудно.
Хеликоптерът зае позиция над тях.
От всички страни се спуснаха въжета.
15:27
— Не стреляйте! — изкрещя Криста, когато един от хората й се прицели в четиримата долу. — Трябват ми живи.
„Поне засега“.
Жаждата за кръв на войниците се беше засилила. Един от другарите им беше улучен в лицето и лежеше мъртъв на пода. Който и да стреляше по тях, определено знаеше как да използва оръжието си, трябваше да му се признае.
Тя посочи към отсрещната страна на градината, където се бе установил снайперистът, и тупна по рамото един от стрелците с гранатомет.