Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Мамка му. Направо ми се виеше свят. Дори не можех да си спомня какво съм го питал.
Погледнах си часовника. Все още можех да хвана полета, но дали трябваше?
— И Джамал не ти е казал закъде ще пътува, така ли? — попитах.
— Не, господине.
Този кратък отговор малко ме сепна.
— Не спомена ли за летището в Нюарк?
— Не, господине.
Наведох се към него.
— Виж, ясно ми е, че не си се свързал с Антитерористичната спецчаст, за да съобщиш за изчезването на зет си. Явно знаеш коисме и какво правим. А ние не сме семеен съд, приятелю. Capisce?
— Господине?
Сега ще ти задам директен въпрос и искам едносричен отговор. Смяташ ли, че изчезването на зет ти е свързано със случилото се със самолета на „Трансконтинентал“ в събота? Да или не?
— Ами, вижте, господине, мислех си за тази възможност…
— Да или не?
Той сведе очи.
— Разбираш ли, че зет ти, мъжът на сестра ти, може да е претърпял злополука?
Фади кимна.
— Той е предполагал, че може да го убият. Така ли?
— Да.
— Възможно ли е да е намекнал още нещо, каквото и да е…
Погледнах Гейб, който преведе въпроса на арабски. Асуад отговори на родния си език и Хейтам преведе:
— Джамал казал на Фади да се погрижи за семейството му, ако с него се случи нещо. Нямал друг избор, освен да приеме тази специална задача, и милостивият аллах щял го закриля.
Известно време тримата помълчахме. Виждах, че Фади е разстроен.
Замислих се. От една страна, не разполагахме с нищо, което да ни влезе в непосредствена употреба. Знаехме само, че от „Кенеди“ Халил е отишъл в Пърт Амбой, ако клиентът на Джамал наистина беше Халил. Навярно бе убил Джамал и след това беше изчезнал. Но къде? На летището в Нюарк ли? Как бе стигнал дотам? С друго такси? Или на паркинга го беше чакал съучастник с частен автомобил? Или кола под наем? И в каква посока се бе отправил? Във всеки случай явно се беше промъкнал през мрежата и вече не се намираше в Ню Йорк.
Обърнах се към Фади Асуад.
— Някой знае ли, че си се свързал с нас?
Той поклати глава.
— Дори съпругата ти ли?
Либиецът ме изгледа така, все едно съм смахнат.
— Не разговарям със съпругата си по такива въпроси. Защо да говоря на жена или дете за такива неща?
— Вярно. — Изправих се. — Добре, Фади, правилно си постъпил, като си дошъл при нас. Чичо Сам те обича. Върни се на работа и се дръж така, като че ли нищо не се е случило. Ясно?
Той кимна.
— Освен това имам лоша новина за теб. Зет ти е бил убит.
Арабинът стана и отвори уста да каже нещо, после погледна Гейб, който му заговори на арабски. Фади се тръшна на стола си и зарови лице в шепите си.
Обърнах се към Хейтам.
— Кажи му да мълчи, когато се появят момчетата от Убийства. Дай му визитката си. Нека я покаже на детективите и да им предаде да се обадят в Антитерористичната спецчаст.
Гейб кимна, преведе думите ми на арабски и даде на Асуад визитката си.
Преди бях полицай, а сега нареждах на свидетел да не говори пред НЙПУ, а само пред федералните. Почти пълно преобразяване. Страшна работа.
Взех си куфарчето, двамата с Гейб излязохме от стаята, а ченгето от АСЧ/НЙПУ влезе. Показанията на Фади щяха да бъдат разпечатани и преди да си тръгне, либиецът щеше да ги подпише.
— Постави под денонощно наблюдение него, семейството му, сестра му и така нататък — казах на Хейтам, когато излязохме в коридора.
— Дадено.
— Погрижи се никой да не го види, че напуска тази сграда.
— Винаги правим така.
— Добре. И прати няколко момчета на Полис Плаза, за да проверят дали няма и други убити шофьори.
— Вече пратих. Проверяват.
— Ясно. Да не съм те обидил на интелигентност?
— Съвсем мъничко.
За пръв път за деня се усмихнах.
— Благодаря ти — казах му. — Длъжник съм ти.
— Удоволствието е мое. Е, какво мислиш?
— Същото, каквото мислех и преди. Халил е в Америка и не се крие. Действа. Изпълнява някаква задача.
— И аз смятам така. Каква задача?
— Нямам представа, Гейб. Чудя се. Всъщност, ти беше либиец, нали?
— Не, тук няма много либийци. Страната е малка и емигрантите в Щатите не са много. Палестинец съм.
Въпреки волята си го попитах:
— Не ти ли е малко неловко?
Хейтам сви рамене.
— Обикновено е нормално. Аз съм американец. Второ поколение. Дъщеря ми носи къси панталонки и се гримира, държи се с мен нахакано и движи с евреи.