Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? Собственикът на ресторанта също.
— В такъв случай мисля, че измисля разни неща за американския вкус и ги кръщава както си иска.
Тя се засмя.
— Не бих се изненадала. Веднъж в Италия ми се случи същото. Никога не бяха чували за онова, което исках.
Пътуваха в участък от шосето, който минаваше през пуста местност.
— Срам ме е да ти кажа, но май трябваше да използвам тоалетната в офиса ви — рече Халил.
— Какво? А, пикае ти се, така ли? Няма проблем. Малко по-нататък има бензиностанция.
— Ако не възразяваш, предпочитам да спрем тук. Няма да издържа.
— Ясно. — Тя отби по един черен път и спря. — Свърши си работаа. Няма да гледам.
— Благодаря. — Асад слезе, направи няколко крачки към близките храсти и се облекчи. Пъхна дясната си ръка в джоба си, върна при колата и застана до отворената врата.
— Скачай вътре — каза Стейси.
Той мълчеше.
— Добре ли си? Димитриос?
Халил тежко въздъхна и усети, че сърцето му се е разтуптяло Стейси бързо слезе и го хвана за ръката.
— Какво ти е?
Той я погледна.
— Аз… нищо. Добре съм.
— Искаш ли вода? Нали имаш вода в сака?
Асад дълбоко си пое дъх.
— Не. Нищо ми няма. — Той се насили да се усмихне.
— Можем да продължим.
— Добре.
Качиха се в колата и Стейси се върна на шосето.
Асад Халил мълчеше и се мъчеше да разбере защо не я е убил. Задоволи се с обяснението, че всяко убийство увеличава риска. Навярно нямаше нужда да я очиства. Знаеше, че има и друга причина, но не искаше да мисли за нея.
Стигнаха до джаксънвилското международно летище и тя спря пред терминала за заминаващи.
— Е, това е.
— Благодаря. Редно ли е да ти дам бакшиш?
— Не. Черпи ме една вечеря.
— Добре. Следващата седмица. — Той слезе навън.
— Приятен полет — рече Стейси. — До другата седмица.
— Да. — Халил взе сака си и понечи да затвори вратата, после каза: — Разговорът ми достави голямо удоволствие.
— Искаш да кажеш моят монолог. — Тя се засмя. — Чао, алигаторе.
— Моля?
— Трябва да отговориш: „До скоро, крокодиле“.
— Да отговоря… Стейси отново се засмя.
— Запомни — вечеря в „При Спиро“. Искам да поръчаш на гръцки.
— Добре. Приятен ден. — Той затвори вратата.
Момичето спусна прозореца.
— Мусака.
— Моля?
— Гръцката манджа. Мусака.
— Да, разбира се.
Тя му махна с ръка и потегли. Халил я проследи с поглед, после иде при опашката от таксита и се качи на първото.
— Закъде? — попита шофьорът.
— Общинско летище „Крейг“.
— Готово.
Когато стигнаха на летището, Асад го упъти към фирмата за автомобили под наем близо до мястото, на което бе оставил своя „Мъркюри Маркиз“. Плати му, изчака го да замине и отиде при колата си. Качи се, запали двигателя и отвори прозорците.
После препрограмира сателитния навигатор и потегли от общинското летище за Мънкс Корнър, Южна Каролина.
— Най-после ще посетя лейтенант Уилям Садъруейт, който ме очаква, но не знае, че днес ще умре — каза той високо.
38
В понеделник следобед се пренесох във временния команден център заедно с още четирийсет души. Центърът се намираше в голяма зала, която ми напомняше за клуб „Конквистадор“. Звъняха телефони, стържеха факсове, светеха компютърни терминали и така нататък. Не съм съвсем запознат с новата техника и представата ми за нея се свежда до фенерче и телефон, но мозъкът ми си работи прилично. Двамата с Кейт получихме бюра, разположени едно срещу друго в тясно, заградено с висока до гърдите стеничка.
Настаних се и започнах да чета огромна камара докладни и доклади от разпити, плюс боклуците, които бях домъкнал от Вашингтон. Обикновено не работя така, но в момента нямаше какво друго да правя. Искам да кажа, че при разследването на убийство действам на улицата, в моргата, досаждам на патолозите и момчетата от лабораторията и изобщо стъжнявам живота на адски много хора, за да направя своя по-лек.
Кейт ме погледна от своето бюро.
— Видя ли съобщението за погребенията?
— Не.
Тя ми го прочете. Тялото на Ник Монти било изложено за поклонение в ритуалния дом в Куинс и погребението му щяло да е вторник. Фил Хъндри и Питър Горман били откарани в родните им градове. Мег Колинс щяла да бъде погребана в сряда в Ню Джърси. За Анди Макгил и Нанси Тейт все още нямаше информация, затова предположих, че патологът не е свършил с тях.
Бил съм на почти всяко поклонение, погребение и панихида на всеки, с когото съм работил, и никога не съм пропуснал да почета човек, убит при изпълнение на служебните си задължения. Но точно сега нямах време за мъртвите и казах на Кейт: