Заговор в смъртта

Рурк усмихнато вдигна поглед.

— А ти не искаш ли да живееш вечно?

— Не и със сменени органи — ще се чувствам като машина, на която подменят частите. Но да продължим… Френд е героят на деня, получава купища пари и слава. А лекарите, които се занимават с изграждане на органи, са забравени. Пък и кой би пожелал да пикае в пелена, докато пикочният му мехур „се отглежда“ в някоя лаборатория, след като веднага могат да му присадят нов от изкуствена материя?

— Съгласен съм с теб — производителите от моя завод са затрупани с поръчки. Но след като новата технология се е наложила, какво биха доказали неколцина смахнати учени, като продължат работата си?

— Те държат на своето — обясни тя. — От медицинска гледна точка работата им е равностойна на извършване на чудеса. Регенерирането е като… човека, създаден от Франкенщайн. Вземаш увредено сърце, което скоро ще престане да бие, и го „поправяш“ така, че да бъде като „ново“. Боравиш с истински орган, не с чужда тъкан. Консервативната партия, в която членува и сенаторът Уейлан, ще тържествува. Мнозина от привържениците й имат изкуствени сърца, но обичат да проповядват, че е против Божията промисъл да се удължава животът чрез каквито и да било средства.

— Скъпа, изненадан съм, че следиш писанията в пресата.

— Целуни ме отзад. — Тя се усмихна и внезапно почувства облекчение. — Надин със сигурност ще ми съобщи, че Уейлан е яростен противник на средствата за изкуствено удължаване на живота.

— Компанията „Нов живот“ непрекъснато има проблеми със защитниците на „естествения“ живот. Навярно сенаторът ги подкрепя.