Огнено жертвоприношение

— Ще поискам помощ от Странника.

— Ние се договорихме с тях за каквото можахме, ma petite. Недей да трупаш още дългове към тях. Моля те.

— Ти никога не си ме молил за нищо.

— Тогава ме послушай, ma petite. Не прави това.

— Нямам намерение да се пазаря.

Той дълбоко въздъхна, сякаш дотогава беше задържал дъха си.

— Добре, ma petite, много добре.

— Просто ще попитам.

— ma petite, ma petite, какво ти казах току-що?

— Слушай, ние се опитваме да спасим не хора, а вампирите, които живеят там. Вампирите в тази страна имат всички граждански права. Това не означава, че имат привилегии, но определено означава, че носят някаква отговорност. Или поне така би трябвало да бъде.

— Възнамеряваш да апелираш към чувството за справедливост на Съвета?

Жан-Клод дори не се опита да скрие недоверчивостта в гласа си. Всъщност той я подчерта.

Така формулирано, това звучеше глупаво, но…

— Съветът е отчасти виновен за случилото се. Те са изложили на опасност собствения си народ. Добрите водачи не постъпват така.

— Никой досега не ги е набеждавал, че са добри водачи, ma petite. Те са просто водачи, а добри ли са, или лоши, този въпрос никого не занимава. Ние се боим от тях и това е достатъчно.

— Глупости! Не е достатъчно. Никак даже не е достатъчно.

Той въздъхна.

— Само ми обещай, че няма да сключваш никакви сделки с тях. Поискай помощ, но не предлагай нищо в замяна. Трябва да ми се закълнеш, че така ще постъпиш, ma petite. Моля те.

Това „моля те“ и страхът в гласа му ме стъписаха.

— Обещавам. Просто искам да си свършат работата. Не е необходимо да се договаряш с някого, за да си изпълни задълженията.

— ma petite, ти си удивително съчетание от цинизъм и наивност.

— Смяташ, че е наивно да се очаква от Съвета помощ за вампирите в този град?

— Членовете на Съвета ще попитат каква им е ползата, ma petite. Какво ще им отговориш?

— Ще им кажа, че това е техен дълг, и ако откажат да го изпълнят, ще ги нарека безчестни копелета.

Тогава той се засмя.

— Много бих дал, за да послушам този разговор.

— Ако го слушаш, това ще ти помогне ли?

— Не. Ако заподозрат, че идеята е моя, те ще поискат някаква цена. Само ти, ma petite, можеш да бъдеш толкова наивна с тях и да се надяваш, че ще ти повярват.

Не смятах, че съм наивна, и се подразних, че мисли така. Разбира се, той беше почти с триста години по-възрастен от мен. Дори Богородица навярно би му се сторила наивна.

— Ще те държа в течение.

— О, Странника ще се постарае да узная какъв е изходът.

— Пак ли те въвличам в излишни проблеми?

— Вече сме въвлечени, ma petite. По-лошо няма да стане.

— Това за утеха ли трябваше да мине?

— Un peu — отвърна той.

— Тоест „малко“, нали?

— Oui, ma petite. Vous dispose a apprendre.11

— Престани.

— Както искаш — той понижи гласа си до съблазнителен шепот, сякаш не беше и без това глас от еротичен сън. — Какво правеше, когато се събудих днес?