Огнено жертвоприношение

— А защо да не поискаме помощ от тях?

— Те са Съветът, ma petite — отвърна той, почти задъхан от излишък на емоции.

— Именно — казах аз. — Те са водачите на вашия народ. Водачеството не означава само привилегии. То си има своята цена.

— Кажи това на вашите политици във Вашингтон с костюми за три хиляди долара — рече той.

— Не казах, че ние сме по-добри. Това няма отношение към въпроса. Те са допринесли за създаването на този проблем. И могат да помогнат за решаването му — мярна ми се мисълта, че всичко можеше да е много по-лошо. — Освен ако не са го създали нарочно.

Той въздъхна дълбоко.

— Не, ma petite, не е нарочно. Аз не разбрах веднага, че това се случва с другите.

— Защо с нашите вампири всичко е наред?

Мисля, че той се засмя.

— Нашите, ma petite?

— Знаеш какво имам предвид.

— Да, ma petite, знам. Аз защитих нашите.

— Не ме разбирай погрешно, но съм много изненадана, че ти стига енергията да защитаваш своя народ от Съвета.

— Честно казано, ma petite, и аз съм изненадан.

— Значи сега си по-силен от Малкълм?

— Така изглежда — спокойно отговори той.

Замислих се над думите му.

— Но защо те стават рано? Защо се е засилил гладът им? За какво може да е притрябвало всичко това на Съвета.

— Не им е притрябвало, ma petite. Това е просто страничен ефект от пребиваването им.

— Поясни — казах аз.

— Самото им присъствие дава нови сили на незащитените вампири: за ранно ставане, може би и за друго. Вълчият апетит и липсата на контрол над младите вампири биха могли да означават, че Съветът е решил да не се храни, докато е на моя територия. Знам, че Странника умее да извлича енергия от низшите вампири, без да овладява телата им.

— Значи той си присвоява част от кръвта, която те изпиват?

— Oui, ma petite.

— А другите хранят ли се?

— Ако всички членове на Църквата са се натъкнали на този проблем, мисля, че не. Според мен Странника е намерил начин да извлича енергия за всички, но аз все пак не мога да си представя, че Ивет би изкарала и една нощ, без да причини болка на някого.

— За тази цел тя има Уорик, него тормози — в този момент съобразих, че все още не съм разказала на Жан-Клод за малкия дневен излет на Уорик и за неговото предупреждение. Жан-Клод се беше събудил, докато бях в болницата при върколаците. След това се движех от един спешен случай към друг.

— Днес, докато те нямаше, ме посети Уорик.

— Какво имаш предвид, ma petite!

Подробно му разказах всичко.

Той през цялото време мълча и само лекото му дишане издаваше присъствието му. Накрая рече:

— Знаех, че Ивет получава сила от своя господар, но нямах представа, че потиска способностите на Уорик — той неочаквано се засмя. — Може би затова не знаех, че съм вампирски господар, когато за пръв път отидох при Съвета. Вероятно и моят господар не е позволявал на способностите ми да се проявят.