За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не унивай, моя памет! (вдига я на ръце и я изнася от сцената) Къде ще намеря по-хубава памет…
Светлината се връща към ИНЖЕНЕРА и ВАЛЕРИЯ. Те все още търсят друг жълт лист. Валерия го намира.
ВАЛЕРИЯ: Това трябва да е: (чете) „Уважаеми граждани, дошъл съм във вашия град с моя кон, който се казва Паркур, но това не е важно. Важното е, че съм дошъл да поискам ръката на Валерия, и понеже не знам дали тя харесва руси със сини очи или чернокоси с бадемови очи, съм подготвил две глави и за двата варианта. Ако обикне душата ми както аз я обичам, ми е все едно коя глава ще избере. Другата ще я подарим на бедните.“ (ВАЛЕРИЯ изведнъж се сеща) А, този го знам. Като бях на четиринадесет години, дойде един от Сливен да ме иска за жена.
ИНЖЕНЕРЪТ: На четиринадесет?
ВАЛЕРИЯ: На четиринадесет. Тъкмо бях узряла. Баща ми страшно се ядоса, а онзи вика: що бе, при нас момичетата вече на единадесет раждат. На годините на вашата дъщеря са си отгледали децата и отиват да следват в чужбина. Баща ми не искаше и да чуе и извика полиция. А онзи настоява, казва: понеже аз съм малцинство, а вие сте мнозинство, затова ми отказвате ръката на дъщеря си, но аз ще се оплача пред европейския съд.
ИНЖЕНЕРЪТ: Много е бил хлътнал, щом пред европейският съд е решил да излага родината.
ВАЛЕРИЯ: Но и баща ми не е вчерашен. Има медийно влияние и пусна едно опровержение… едно страшно объркващо опровержение. (търси друг жълт лист) Дано да е тука… А, ето го, май че е това. (започва да чете) „Уважаеми съграждани, един конник без глава от Сливен е отвлякъл дъщеря ми Валерия. Знае се само името на коня, но то не е важно. Умоляват се всички граждани, тъй като две глави мислят по-добре от една, да допрат главите си една до друга по двойки и нека русата глава да не казва „Нека другата да ви каже“ и vice versa, а всяка глава да каже какво е видяла, и да докладва, защото някои казват, че бил рус със сини очи, а други – чернокос с бадемови очи, а конят му можел да танцува валс, менует и да марширува, все едно че е на състезание по паркур.“
ИНЖЕНЕРЪТ: Това опровержение, намекващо за отвличане, го е уплашило със сигурност. Като се намеси пресата, нещата стават сериозни.
ВАЛЕРИЯ: Дори да не са сериозни, щом пресата се намеси, все едно са му написали присъдата. Оттогава не се мярна повече.
ИНЖЕНЕРЪТ: Медийната истина е най-силното оръжие. Като те погледне с ония писани вежди, като метне крак връз крак на екрана, няма как да не ù повярваш.
ВАЛЕРИЯ: Баща ми знаеш ли какво казва? Истината е подводно животно – само от време на време си показва главата. Който видял, видял.
ИНЖЕНЕРЪТ: В БАН направихме едно лонгитюдно изследване на истината. Истината в исторически и фамилно-семеен план. Прилики с реални обекти и вещи.
ВАЛЕРИЯ: Какво излезе?
ИНЖЕНЕРЪТ: Излезе, че истината е стока за бита. Всеки човек и семейство си избират истина според вкуса и доходите и си я ползват. Истината е като един тапет и всеки път когато се зацапа, може да се смени с по-хубава. Истината може да се ипотекира, може да се вложи в банка или да се изтъргува втора ръка. Горе-долу половината истини в употреба са втора ръка.
ВАЛЕРИЯ: А на мен ми се струва, че е като близалка. Докато ти е сладка, я облизваш и ù се радваш. Като ти омръзне, вече изобщо не те интересува и само ако си съвестен, може да си я увиеш в целофан и пак да си я прибереш в джоба. Аз затова не ща да съм рекламно лице. Някой те е лизал и после те захвърля. Знаеш ли колко бракове свършват така?!
ИНЖЕНЕРЪТ: Аз не съм женен, сигурно защото не съм попадал на жена като вас.
ВАЛЕРИЯ: В смисъл?
ИНЖЕНЕРЪТ: С вашия профил и анфас.
ВАЛЕРИЯ го гледа неразбиращо.
ИНЖЕНЕРЪТ: Също и с вашите силогизми, които идват не от две, а от само една предпоставка. Вие не сте като колежките от БАН.
ВАЛЕРИЯ: Те какви са?
ИНЖЕНЕРЪТ: Колежките от БАН като имат две предпоставки, от които може да се направи дедуктивно заключение, не го правят, а търсят трета или четвърта предпоставка. Една колежка преди да направи заключение, беше събрала около 950 предпоставки. Тогава институтът се събра на общо събрание и шефът ù каза: колежке, от вас очакваме стейтмънт, беше го срам да каже „заключение“. А тя се разплака на трибуната и каза, че е дошла в БАН да прави сериозна наука, а не халтура, и си хвърли оставката.
ВАЛЕРИЯ: И?
ИНЖЕНЕРЪТ: Никой, разбира се, не прие оставката. Не може да се приеме оставка, зад която стоят 950 предпоставки.