Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
„Какво, по дяволите, става тук?“
След това забеляза, че някаква чанта, дали не беше парнал — нещо — покриваше приемника.
„Какво, по дяволите, става тук?“
В същата секунда забеляза някакъв мъж да се приближава с енергична крачка по алеята, последван от автомобил.
„На заден не става. Какво, по дяволите, да правя?“
Отметна сакото и извади пистолета.
В следващия миг блесна светлина от голям ръчен фенер.
— Policial — изрева нечий глас.
Автомобилът — едва сега забеляза, че е малък ван „Фиат“ — потегли по алеята с пищене на гуми.
Мъжът, който крачеше напред, заслони очи заради ярката светлина. След това вдигна и другата си ръка. Държеше пистолет.
— Не стреляйте по него! — изкрещя Юнг на испански.
Последваха три изстрела — прозвучаха като бумтене и Юнг разбра, че някой използва пушка, не пистолет — и мъжът се отплесна назад, сякаш поразен от нещо тежко. След това се свлече на земята.
Юнг пусна пистолета и вдигна ръце над главата си.
Започна да крещи:
— Policial Policial Policial Нещо топло покапа по лицето му.
В следващия миг разбра, че му тече кръв.
Уругвайски полицай, сержант с изваден пистолет, се приближи по алеята.
— Добре ли сте, сеньор Юнг?
„Този пък откъде знае името ми?“
— Може ли да сваля ръце?
— Разбира се, сеньор — отвърна сержантът и добави: — Ранен сте, сеньор Юнг!
Юнг погледна лявата си ръка. Сякаш някой бе направил дупка през нея. Започваше да кърви обилно.
Юнг си помисли: „Обикновено ловджийските сачми са с обща тежест от 1,5 унции. Всяка сачма има груба ударна сила на 36-калибров куршум от автоматичен «Колт»“.
Уайът Ърп е стрелял три пъти. Това означава, че наоколо са пищели и рикоширали изстрели, всеки с приблизителната ударна сила на 32-калибров патрон от автоматичен „Колт“. Извадих страшен късмет, че само един ме целна.
Облегна се на стената и извади кърпичка.
Притисна я към ръката си и едва сега забеляза, че стъклата и вратите на „Блейзъра“ са надупчени с поне шест куршума.
IX
ЕДНО
Международно летище „Хорхе Нюбъри“
Буенос Айрес, Аржентина
07:20, 8 Август 2005
Кастило бе на дясната седалка по време на последната част от полета от Рецифе, Бразилия, а Торине бе на пилотското място. Когато приближиха „Хорхе Нюбъри“, Торине каза:
— Ако си успял да овладееш егото си, помощник-капитане, можеш да приземиш самолета.
Докато гасяха двигателите преди хангара на „Джет Еър“, Торине отбеляза два недостатъка.
— Спускането ти беше прекалено дълго, Чарли.
— Знам.
— Колкото по-малко товар и пътници имаш, толкова по-трудно е спускането.
— Ще запомня.
Торине му подаде плик с документите на самолета.
— Разправиите с властите са под нивото на капитана — заяви той.
— Слушам, господине — отвърна Кастило.
Когато се показа на вратата, Кастило забеляза, че освен аржентинските митнически и имиграционни власти, на пистата пред „Гълфстрийма“ чака ван „Мерцедес Трафик“.
Шофьорът се бе облегнал на вана. Кастило го позна. Беше Пол Сиено, агент на ЦРУ. Беше се запознал с него на сутринта, когато откриха тялото на Дж. Уинслоу Мастърсън. Вгледа се по-внимателно и позна и втория мъж в автомобила, Рикардо Солес, от Агенцията за борба с наркотиците.
„Господи, дано, когато го види, Фернандо не се хвърли да го прегръща по оня мечешки начин“.
Сиено се приближи и заговори на английски с ясно изразен акцент.
— Ние сме от имението, сеньор. Да знаете, когато приключите с хората.
— Благодаря — кимна Кастило и се обърна към аржентинските власти. — Къде искате да поставим багажа за про…
Макс изфуча навън — по-точно казано, прескочи стълбите и се насочи право към носовия колесник, където вдигна крак.
Аржентинският митничар се усмихна.
— Няма нужда, господине. Ако позволите да се кача на борда, ще оправя паспортите.
— Много сте любезен — усмихна се Кастило.
Върна се бързо в салона.
— Всички пригответе паспортите — провикна се той. — А след това се качвайте във вана, който ще ни прибере в имението.
Ерик Кочиан изви рошавите си бели вежди при тези думи, ала не каза и дума. Подаде паспорта си на служителя, сякаш това бе документът, който удостоверяваше, че е представител на самия Господ или в краен случай на папата.