Тайната на Сенеф
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Диоген“ #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-111-2
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Тайната на Сенеф». Краткое содержание книги:
Когато се понесе с тълпата, Нора изпита чувство на гордост. Сценарият бе отличен – Уичърли бе свършил работата майсторски. При все многобройните си личностни недостатъци той се отличаваше и с богатство от таланти. Тя беше горда и от собствения си творчески принос. Хюго Менцес беше ръководил общия проект с ловка и уверена ръка, като междувременно бе доказал, че е достатъчно наясно с всички детайли, необходими, за да създаде цялостно шоу. Техниците и аудио-визуалните екипи бяха свършили блестяща работа с филмите. Ако се съдеше по хипнотизираната публика, всичко вървеше отлично.
Когато тълпата тръгна по коридора след видео-образите на крадците на гробницата, светлините, разположени зад скрити панели, затрептяха, симулирайки ефекта на факли по стените. Потокът от хора автоматично се движеше с темпото на крадците.
Когато достигнаха кладенеца жреците спряха, гласовете им се издигнаха, докато спореха как да преминат над опасния ров. Няколко от тях носеха тънки дървени трупи на раменете си, които решиха да свържат един към друг. Като използваха груба макара и система за повдигане, те спуснаха трупите и ги провесиха през кладенеца, за да направят мост. Прожектираните образи се придвижваха по люлеещото се, скърцащо съоръжение като въжеиграчи. С пронизителен вик една от фигурите се подхлъзна и пропадна в мрака на бездната. Писъкът рязко бе прекъснат от отвратителния звук на плът, която се удря в камък. Присъстващите ахнаха.
— Мили боже – прошепна съпругата на кмета. – Беше толкова… реалистично.
Нора се огледа. Първоначално тя беше против този малък драматичен епизод, но трябваше да признае, че е много ефектен. Дори кметската съпруга, въпреки забележката си, изглеждаше очарована.
Сега се спуснаха още невидими холографски екрани, докато други се вдигаха и компютърно-контролираните видео-прожектори безпроблемно пренесоха образите на крадците от единия върху следващия екран, създавайки илюзия за триизмерно движение. Ефектът беше поразително реалистичен. И все пак – в момента, в който и последният посетител напуснеше гробницата – екраните щяха да се приберат и образите на смърт и разруха щяха да изчезнат, оставяйки залата в нейния първоначален вид и готова за следващото представление.
Гостите последваха холографските фигури към Залата на колесниците. Тук крадците се озърнаха, обзети от страхопочитание пред невероятния разкош, който се разкри пред тях – натрупани купчини злато и сребро, лазурит и скъпоценни камъни, всички проблясващи матово на светлината на факлите. Самата публика беше спряна от по-ниска бариера в срещуположния край на залата и втората част на шоуто започна с друг глас зад кадър.
Гробницата на Сенеф, както много древноегипетски гробници, съдържала надписи, проклинащи онзи, който я плячкоса. Но за крадците имало и по-страшно препятствие от проклятието – собственият им страх пред мощта на фараона. Тъй като тези върховни жреци, макар алчни и покварени, били също така и вярващи. Те вярвали в божествения произход на фараона и в неговия вечен живот. Вярвали и в магическите свойства, които имали предметите, погребани в пирамидата заедно с него. Магията им била изключително опасна и щяла да донесе на крадците огромни злочестини, ако не бъдела развалена.
По тази причина първото нещо, което жреците сторили, било да унищожат всички погребални предмети.
Съвзели се от първоначалното си удивление, крадците започнаха да грабят предметите – отначало колебливо, а после, превръщайки действията си в една оргия на разрушението като трошаха мебели, вази, снаряжение и статуи, хвърляха ги срещу стените, тъпчеха ги по каменните подове или ги разбиваха в правоъгълните колони. Скоро наоколо се въргаляха парчета алабастър, злато и скъпоценни камъни, които хвърляха призрачни сенки по пода и стените. Жреците крещяха и сипеха проклятия, докато вършеха разрушителната си работа. Някои от тях обикаляха на четири крака и избираха по-ценните предмети, след което ги тъпчеха в чували.
И този път илюзията беше впечатляваща.
Всичко трябвало да бъде унищожено. Единствените ценности, взети от гробницата, щели да бъдат изнесени на парчета и допълнително раздробени в първия възможен момент. Металите щели да бъдат претопени; на скъпоценностите, инкрустираните лазурит, тюркоаз и яспис, предстояло да бъдат изтръгнати от гнездата им и полирани наново. След това цялото съкровище щяло бързо да се изнесе от Египет, за да изчезне всеки остатък от могъществото на божествения фараон.