Тайната на Сенеф

— Този човек е същински сватовник – каза кметът и се закиска, следейки го с очи. – Бих могъл да го използвам в моя щаб! – Огромните високи полилеи в залата сипеха блясък върху голото му теме, осветявайки го като билярдна топка.

— Дами и господа, моля за вашето внимание! – разнесе се плътният аристократичен глас на Фредерик Уотсън Колъпи, музейният директор, който бе застанал пред вратите на гробницата със същата огромна, досадна ножица, с която парадираше на всяко откриване. С малко помощ от един асистент той разтвори ножицата и се приготви да реже.

Тимпанистът в малкия оркестър отбеляза момента с подобаващ ехтящ звук.

— С това обявявам за официално открита, след повече от половин век на тъмнина, грандиозната Гробница на Сенеф!

С решителен жест Колъпи затвори ножицата и двата края на прерязаната лента изпърхаха към пода. Вратите от изкуствен камък се отвориха с грохот. Оркестърът незабавно поде известната тема от „Аида“ отново и онези от гостите, които имаха пропуск за първата от двете запланувани обиколки, се скупчиха пред зейналия правоъгълник от мрак.

Съпругата на кмета потрепера.

— Не обичам гробници. Наистина ли е на три хиляди години?

— На три хиляди триста и осемдесет – уточни Виола.

— Мили боже, колко много знаете! – възкликна жената, като се обърна към нея.

— Ние, египтолозите, сме същински извор на безполезни знания.

Кметът се засмя на думите й.

— А истина ли е онова, което казват – че била прокълната? – продължи госпожа Скайлър.

— Реално погледнато – поде Виола, – много египетски гробници съдържат надписи, които заплашват да навредят на онзи, който наруши покоя на мъртвия. В тази проклятието е по-силно, отколкото в повечето – но това вероятно се дължи на факта, че Сенеф не е бил фараон.

— Божичко, надявам се на нас нищо да не ни се случи. Кой е бил този Сенеф?

— Не се знае със сигурност – може би чичото на Тутмос IV. Тутмос станал фараон шестгодишен и Сенеф управлявал като регент, докато племенникът му порасне.

— Тутмос? Имате предвид цар Тут?

— О, не! – каза Виола. – Тут е Тутанкамон, друг фараон – далеч по-маловажен от Тутмос.

— Вече толкова се обърках – въздъхна съпругата на кмета.

Те минаха през вратите и пристъпиха в стръмно спускащия се коридор.

— Гледай къде стъпваш, скъпа – обади се кметът.

— Това е Първият проход на Бога – каза Виола и се впусна в кратко описание на плана на гробницата. Докато я слушаше, Нора си спомни ентусиазираната обиколка, която Уичърли бе направил само преди няколко седмици. Въпреки топлината, тя потръпна.