Тайната на Сенеф

— Загубихме връзка с екипа вътре – каза един. – Но изглежда при тях все още има ток. Продължават да предават, захранването към тях е добро. Всъщност, според мен дори не знаят, че тук имаме проблем.

— Слава богу – въздъхна Лофтъс. – По-скоро бих умрял, отколкото да се издъня така.

— Това захранване, за което споменахте – намеси се Д’Агоста. – Къде се намира?

Лофтъс кимна към един дебел кабел, чиито криволици излизаха от залата, покрит с гумена изолация.

— Ясно – — каза Д’Агоста. – А ако този кабел се прекъсне?

— Боже опази! – каза Лофтъс. – Бихме изгубили картината. Но това не може да се случи, повярвайте ми. Трябва да е нещо повече от случаен ритник, за да повреди такъв кабел.

— Нямате ли резервен?

— Няма нужда. Този тук е със защитен слой от гума и епоксидна смола, с преплетени стоманени нишки – направо е неразрушим. Е, господин…

— Лейтенант Д’Агоста.

— Както изглежда, нямаме нужда от вас. – Лофтъс се обърна с гръб и посочи към друг мъж от екипа си. – А ти, глупак такъв, никога не оставяй така включен монитор без наблюдение!

Д’Агоста се огледа. В отсрещния край на залата, близо до входа, се намираше задължителният противопожарен кран, наред с навит маркуч и голяма брадва зад лесно трошащо се стъкло. Той се приближи, стовари един жесток ритник върху стъклото и се протегна за брадвата. След това избра мястото, където кабелът завиваше зад ъгъла, стегна се и вдигна брадвата над главата си.

— Хей! – извика някой от телевизионния екип. – Какво, по дяволите…!

Д’Агоста спусна брадвата с умел замах и преряза на две кабела сред дъжд от искри.

Откъм Рандъл Лофтъс дойде нечленоразделен яростен вой.

Миг по-късно Д’Агоста беше в контролната зала. Пендъргаст и техниците продължаваха да се трудят усилено над заредените наново компютърни системи, които все още отказваха да приемат команди.

Пендъргаст се обърна към него.

— Как е Лофтъс?

— Извън себе си от ярост в момента.

Агентът кимна, устните му се извиха за миг в някакво подобие на усмивка.

Внезапно поток от бляскащи светлини върху един от работещите монитори привлече вниманието на Д’Агоста.

— Какво е това? – попита рязко Пендъргаст.

— Мигащи светлини – отвърна Ендърби, наведен над клавиатурата.

— В шоуто има мигащи светлини?

— Аха. Най-накрая. Знаете, за специални ефекти.

Пендъргаст върна вниманието си към монитора, синята светлина се отразяваше в наситено сивите му очи. Включиха се още мигащи светлини, последвани от странен грохот.

Ендърби внезапно се изправи в стола.

— Чакайте. Не би трябвало да става така.

Аудио-предаването от гробницата продължи, донасяйки засилващ се ропот сред присъстващите. Пендъргаст се обърна към Хейуърд.