Тайната на Сенеф

— Какво е положението със светлинно-звуковото шоу? – попита Хейуърд.

— Върви като по часовник – отговори единият от техниците. – Защо?

— Изключете го – нареди Хейуърд. – Отворете вратите на гробницата.

Техникът свали слушалките си.

— Не мога да го направя, без да са ме упълномощили.

Хейуърд размаха значката си пред лицето му.

— Капитан Хейуърд, НПУ, „Убийства“. Това достатъчно ли е?

Мъжът се поколеба, взирайки се в значката. След това сви рамене и се обърна към другия:

— Лари, въведи серията за освобождаване на вратите, ако обичаш.

Хейуърд погледна към втория техник и позна в него Лари Ендърби, човека, когото беше разпитвала за опита за убийство на Марго Грийн, а след това и за диамантения обир. Изглежда напоследък този тип все се оказваше на погрешното място в погрешното време.

— Щом казваш – отвърна Ендърби малко несигурно.

Тъкмо беше започнал да трака по клавиатурата, когато се появи Манети със зачервено лице, следван от двама гардове.

— Какво става тук? – попита той.

— Имаме проблем – отвърна Хейуърд. – Спираме шоуто.

— Няма да спирате нищо, без да си намерите дяволска добра причина.

— Няма време за обяснения.

Ендърби беше спрял да пише, пръстите му стояха над клавиатурата и той местеше поглед от Хейуърд към Манети и обратно.

— Съобразявах се с вас, доколкото мога, капитан Хейуърд – каза Манети. – Но сега отидохте твърде далеч. Това откриване е направо съдбовно за музея. Всички важни клечки са тук и освен това имаме милиони зрители, които гледат на живо. Няма начин да позволя нещо или някой да развали всичко това.

— По-кротко, Манети – произнесе Хейуърд рязко. – Поемам цялата отговорност. Нещо ужасно е на път да се случи.

— Няма да се случи, капитане – каза Манети безцеремонно. Той направи жест към телевизора. – Убедете се сама. Всичко е наред. – Той се пресегна и включи звука.