Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
И само в ситуацията с Егор Сафронов всичко се развивало някак различно.
Настя Каменская не знаеше много подробности от тази история, но опирайки се на събраната информация, бе изградила правилно общата структура. Няма никаква близначка, нито престъпни замисли, няма двоен живот и страшни тайни, има просто млада красива жена, осакатена от родителското възпитание. Но някой е убил тази жена и още не е ясно защо.
Версия първа: убил я е някой от бившите й любовници, който не е могъл да й прости за това, което му е сторила.
Задача: да бъдат установени поименно. За целта трябва отново да се проверят фирмите, където в различни години е работила Шчоткина, да се издирят всички, които са работили в тези фирми по едно и също време с нея, и обстойно да се разпитат. Определено ще изплува нещо. Нали вече успяха да издирят един спонсор, значи и другите ще се намерят. Този единствен, който — макар и пряко волята си — даде да се разбере как са се развивали отношенията им с Елена, има доказано алиби, ами останалите?
Версия втора: убили са Елена с цел обир, при това престъпникът е знаел със сигурност къде се намира търсеното, затова в апартамента след убийството не личи никакво безредие, няма никакви следи от трескаво търсене. Но какво точно е взел убиецът? Всички нейни скъпоценности са се намирали в жилището на Сафронов. Дрехи? Възможно е, но е малко вероятно. В гардеробите висят доста скъпи дрехи, включително кожени палта, и ако престъпникът е търсил именно дрехи, защо не е взел всичките? Лошото е, че е невъзможно да се установи какви вещи са изчезнали от апартамента: няма кого да попиташ. Сафронов не е идвал тук, Наталия Разгон — също, трябва да се опираме само на показанията на Ниночка Клевцова, която от любопитство редовно е инспектирала съдържанието на гардеробите и шкафчетата на Шчоткина и твърди, че не е изчезнало нищо и всички вещи, които е видяла последния път, са на мястото си. Но Ниночка не е сигурен източник, защото, освен гардеробите и шкафчетата с дрехи и козметика, в жилището има огромен брой други места, в които би могло да се намира нещо, което не е представлявало интерес за Ниночка, но пък е било важно за убиеца и той го е искал.
Задачата е пак същата: да се намерят всички любовници на Шчоткина, тъй като те са били в този апартамент многократно и в продължение на доста време. Възможно е някой да е оставил нещо на съхранение и да не си го е взел — защото не му е трябвало, защото го е забравил? Или е смятал, че го е загубил? А може Лена да им е показвала нещо и да е споменавала, че то е голяма ценност? Или Лена нищо да не им е показвала и обяснявала, а те сами случайно да са го намерили?
И версия трета, първоначалната: убили са Елена, защото е шантажирала Егор Сафронов.
И докато житейската история на Лена Шчоткина до момента беше що-годе известна, сведенията за живота на съпруга й още не бяха събрани, така че трябваше отново да се чака.
Вярно, след завръщането на Чеботаев от Новосибирск детективите, работещи по случая, станаха трима, така че имаше надежда биографията на Егор Виталевич всеки момент да се появи на бюрото на Настя Каменская.
Да се занимава с анализ на информация — това е единственото, което й харесва, и щом й е предписано да оказва на оперативните работници практическа и методическа помощ, тя ще прави именно това.
За Екатерина Сергеевна Славчикова Настя почти не си спомняше. Бяха се срещнали в неделя, а във вторник й звънна Владик Стасов.
— Настюха, толкова ли ме мразиш, че ми пробута това? — ехидно попита той. — Тя ми прати поздрави от теб.
— Коя, писателката ли? Че какво не ти харесва? — учуди се Настя. — Нормална лелка с нормален проблем. Нали можеш да й помогнеш?
— Мога, разбира се, не е трудно. Но как ще изглежда да работя за конкурентка на Танюшка? Като верен съпруг, съвестта ме гризе.
— Е, ти не й помагаш да си пише книгите, а да се оправя с роднината си — възрази тя. — И изобщо, Владик, нашата Татяна не може да има конкуренти, тя винаги е най-добрата от всички.
— Не си права — много сериозно отговори Стасов. — Танюшка например смята, че романите на Василий Богуславски са написани по-добре. Много й харесват.
Настя се ядоса.
— Слушай, Стасов, не ми говори глупости! Аз не съм чела този Богуславски и нямам намерение да го чета, затова не ме въвличай в дискусия кой пише по-добре и кой по-зле. Тиражите на Таня падат ли?
— А, не, растат. Но…
— Тогава край на обсъждането. А ако нашата Танюшка смята, че Богуславски пише по-добре, нека се гордее, че тиражите й не падат, значи, достойно издържа на конкуренцията с прекрасен автор. По-точно, със съавтори. Те са цели трима и дори тримата не могат да пишат така, че да изместят нейните книги от пазара. Е, какво, приемаш ли аргумента?