Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
Майка й пък, вместо да я защити, само повтаряла:
— Така ти се пада. Трябва добре да се учиш, а ти си вятърничава. Татко ти е недоволен от теб.
— Но нали получих отличен — отчаяно хленчела Лена. — Днес ме изпитаха по география точно за това, което татко провери вчера, и ми писаха отличен.
— Отговорът ти е бил отличен само за твоята тъпа учителка, а татко ти смята, че не знаеш достатъчно. Трябва да учиш не по учебника, а по книги, вкъщи имаме огромна библиотека, татко ти купува толкова книги специално за теб, а теб те мързи да прочетеш десет страници в повече. Така ти се пада.
Всъщност Лариса Петровна била строга само в присъствието на мъжа си. Когато Михаил Аркадевич не виждал, й разрешавала да почете малко или да погледа телевизия, заделяла за наказаната си дъщеря разни вкусни неща и й давала да пие компот, а омразната шипкова отвара изливала в мивката. Но все пак се налагало Лена да изтърпява значителна част от наказанието. И ако с храната, миенето на кристалните сервизи и забраната за четене можела да се размине с хитрост, ранното ставане, бягането, гимнастиката и обливанията със студена вода не можела да избегне по никакъв начин: баща й лично следял за това.
Когато Лена била в първи курс, баща й нещо закъсал със здравето. На два пъти за един месец се наложило да викат „Бърза помощ“, втория път взели Михаил Аркадевич в болницата и го държали повече от две седмици. Сърцето. Препоръчали му спокойствие, диета и никакви претоварвания — както физически, така и емоционални. А предстояло поредното му пътуване до Париж за симпозиум, на който професор Шчоткин трябвало да изнесе доклад.
— Май няма да отида — казал бащата. — Страхувам се.
— Как така няма да отидеш? — страшно се учудила Лариса Петровна. — Ами докладът? Нали трябва да го изнесеш.
— Нищо, със същия успех може да го изнесе моят заместник. Докладът съдържа резултатите от колективната ни работа и може да го изнесе всеки член на авторския колектив. А аз ще си остана вкъщи.
— Как така вкъщи?! — избухнала жена му. — Ти чуваш ли се какво приказваш? Как така твоят заместник ще отиде в Париж? Погледни какви овехтели дрехи нося, изобщо нямам какво да облека! Ами Леночка? Вече е студентка, съвсем голяма, трябва да изглежда прилично! Трябва й хубава козметика! Хич не смей да помислиш, че няма да отидеш.
— Но, Ларочка, тъкмо излизам от болницата. В чужбина може да ми стане зле, какво ще правя тогава? И лекарят каза, че не бива да летя със самолет, това е прекалено голямо натоварване на кръвоносните съдове, може да не понеса полета.
Лена, която чувала разговора от своята стая, изведнъж разбрала, че баща й убеждава майка й. Не майка й него, а той — нея. Кошмар!
— Нищо, нищо, ще си вземеш повече лекарства. И изобщо защо се страхуваш? Всичко ще бъде наред. Ето виж, предварително съм ти направила списък, с който ще обиколиш магазините в Париж и ще купиш всичко. Да не ти е хрумнало да откажеш командировката, не прави глупости.
Баща й, разбира се, заминал. И донесъл всичко. Но след онзи подслушан разговор Лена престанала да се страхува от баща си и започнала ужасно да го съжалява. Когато той отлетял за Париж, тя се престорила, че нищо не е чула, и казала на майка си:
— Може би не биваше да разрешаваш на татко да отиде? Не е здрав, чувства се зле. Сигурно ние с теб трябваше да го убедим да не заминава, обаче го пуснахме.
— Нищо му няма — рязко отговорила Лариса Петровна. — Нали трябва да има някаква полза от него. Отдавна не може да спи с мен, не ме придружава на театър в града, не ходим на гости, само за наука мисли. Ако не пътува в чужбина и не носи дрешки, за какво тогава ми е притрябвал?
Лена изпитала страх. Не можела да не обича майка си. Но как да я обича, щом тя се отнасяла така към баща й?
Тя била в трети курс, когато баща й бил прикован на легло окончателно. В началото майка й не вярвала, че той повече няма да стане, няма да ходи на работа и най-важното — че няма да пътува в чужбина. Когато го взели в болницата и лекарят, без да крие нищо, й обрисувал перспективите, Лариса Петровна разбрала, че всичко е свършено и тя трябва да си търси нов спътник за красив живот. Нито веднъж не посетила съпруга си в болницата, а свободното си време посвещавала на своя нов любовник — млад предприемач. Точно през годината, когато Михаил Аркадевич починал, отворили границата и можело вече да се пътува свободно. Лариса Петровна си поставила за задача да склони своя сърдечен приятел отначало да се ожени за нея, а после да я отведе някъде, например в Щатите или в Европа. Решавала тази задача почти две години. Най-накрая съобщила на дъщеря си, която току-що завършила института: