Градска тарифа

И тъй, Олег Михайлович добросъвестно седи в кабинета на някого от шефовете на корпорация „Нефтяник“, слуша какво му говорят, чете някакви документи и се опитва да се ориентира в тях, а през това време… Какво става през това време? Нещо, което го кара към два часа следобед да се свърже с Милена Погодина… През това време тя е на лекции. Канунников й изпраща есемес, Милена веднага отговаря също с есемес, Олег й пише още един, след което Погодина му звъни — именно в този ред действията им са отчетени от компанията за мобилни връзки. Жалко, че сред вещите на Погодина на местопрестъплението не е бил намерен нейният мобилен телефон и няма възможност да се прочетат тези съобщения… След като разговаря с Канунников, Погодина незабавно отива в дома му. Но защо? Той е забравил нещо, което му е необходимо за пътуването, и я моли да го вземе и да му го занесе на гарата, понеже самият той вече няма време за това? Напълно е възможно.

Ами локвата в банята? Ами протеклата тръба?

Ето това е! Ама разбира се, всичко е толкова просто! На организаторите на двете убийства е била нужна гаранция, че Погодина ще отиде в жилището. Невъзможно е да се предвиди и режисира ситуация, при която Олег ще забрави нещо и ще помоли Милена, която има ключове от жилището, да му донесе забравена вещ на гарата. Трябва да вземат постановката на спектакъла в свои ръце. На Олег се обажда някакъв човек, мъж или жена, представя се за съседа отдолу и се оплаква, че апартаментът му е наводнен. Операцията е била подготвена достатъчно прецизно и момчетата от службата за безопасност на „Нефтяник“ са имали възможност да научат, че Олег не познава съседите си и не контактува с тях. Обаждането не буди съмнения у Канунников, защото от тръбата за студена вода, водеща към тоалетното казанче в дома му, наистина капе, той добре си спомня това. Сайкин е трябвало да отвинти гайката, та водата да започне да капе, така е привлякъл вниманието на домакина… Олег е нямал време да поправя тръбата, защото Сайкин достатъчно умело е припирал шефа си да бърза. А когато сетне са му съобщили, че долният апартамент е наводнен, той и за миг не се е усъмнил, че го лъжат. И това е била втората цел на посещението в жилището на директора.