Градска тарифа
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #26
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1166-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Градска тарифа». Краткое содержание книги:
— Защо сте сигурна, че той е заминал именно с варшавския влак?
— Ами защото е смятал да пътува точно за Полша. Заминал е за там, закъдето се е канел. Не за Прага, не за Хелзинки, а именно за Варшава. По някакъв начин или са го убили направо във влака и са го изхвърлили по пътя, или са го накарали да слезе на една от гарите. А останалите билети са били купени за заблуда, за да ни объркат. И не ги е купувал Канунников.
— А кой? — любопитно попита началникът.
— Човек, който е имал достъп до паспорта му. Кирил Сайкин. Господи, Константин Георгиевич, та това е толкова просто, било е толкова очевидно от самото начало! — Настя се хвана за главата и простена: — Аз съм виновна, че не забелязах нещо, което просто се набива на очи.
— Е, Анастасия Павловна, откъде у вас този стремеж да се самобичувате? По случая, освен вас, работи маса народ и никой нищо не е забелязал. Между другото, кой вземаше показания от Сайкин? Вие лично ли?
— Не, аз дори не съм се срещала с него. Разпитвали са го Хвиля и Рижковски, после и следователят.
— Проверявали ли са що за човек е?
— По всичко личи, че не. Просто са му повярвали. Нали всички бяхме сигурни, че именно Канунников е убил Погодина, а Сайкин дори не се е познавал с нея, не би могъл да има мотив за убийство… Затова към неговите думи са се отнесли с доверие и повече никой не го е проверявал.
— Е, тук наистина сте се издънили — поклати глава началникът. — Имам предвид не конкретно вас, а всички. Подгответе запитване до регионите, аз ще го подпиша. И ще измислим нещо за „Нефтяник“. Сериозна организация е, там службата за безопасност наброява три хиляди души из цялата страна, но аз ще намеря начин да проникнем, обещавам ви.
Настя стана, но в този момент завибрира мобилният телефон в джоба й. Тя погледна дисплея, на който се изписа номерът. Хвиля. Трябваше да вдигне, можеше да е нещо важно.
— Да — каза тя полугласно.
— Хвиля е. Разпитахме шафнерите. Разпознаха Канунников по снимката, запомнили са го, защото е представил билет до Варшава, а е слязъл в Смоленск.
— Обяснил ли е това по някакъв начин на шафнерите?
— Те са поляци, почти не говорят руски и изобщо не са любопитни хора, не се бъркат, където не им е работа. Пътникът пожелал да слезе — ами да слиза, има право. Те му върнали билета.
— А вие как разговаряхте с тях? — поинтересува се Настя.
— Докарахме една полякиня, студентка от Института за руски език.
Значи, той е слязъл доброволно и дори си е взел билета. Така е трябвало и да бъде, защото в Брест граничарите проверяват билетите и ако се е окажело, че шафнерът държи билет, а пътника го няма никъде, са щели да вдигнат тревога. Е, може би не тревога, но непременно са щели да отбележат това в някакви документи. А в отговорите, дошли от граничните пунктове, ясно е казано, че името Канунников не се е мяркало никъде. Ако бяха убили Олег и го бяха изхвърлили от влака, билетът щеше да остане у шафнерите.
И все пак защо той е взел билета?
Настя мислено се опита да се постави на негово място. Ето, тя тръгва в служебна командировка с влак. Насред пътя се случва нещо, например обаждат й се по телефона и й съобщават, че Льошка е катастрофирал или някой от родителите й се е разболял сериозно и е в болница в тежко състояние. Тя, естествено, ще слезе още на първата гара и ще хукне обратно, към Москва. Ще се сети ли за билета при такива обстоятелства? Хайде де! Макар че билетът определено й е нужен, след връщането от командировка трябва да го предаде в счетоводството заради отчетността, такъв е редът, въведен от памтивека, и никой не го е отменял. Коя да е финансова проверка ще открие отпускането на парите и ако срещу тези пари не са представени билети, счетоводителят ще си има куп неприятности. И после, Настя, разбира се, ще започне да звъни вкъщи и да пита какво точно е станало. Може би ще се обади в службата и ще каже, че не заминава в командировка, че трябва да се върне…
Не, всичко това никак не прилича на случилото се с Канунников. Той е бил абсолютно спокоен, затова, като човек дисциплиниран, не е забравил за билета. Следователно са го накарали да слезе от влака не със съобщение за някакво нещастие, случило се в Москва с близките му. Пък и това е глупаво — нали човек, който има мобилен телефон, винаги може да се обади и да провери. Но кой, кой се е обадил на Канунников? И какво са му казали?
Добре, да продължим нататък. Значи, слиза той от влака. Какво ще прави после? Това зависи от съобщението, получено по телефона. Ако са му казали, че трябва да се върне в Москва, защото във Варшава са се променили обстоятелствата и пътуването временно се отлага, той ще отиде в касата на гарата да попита кога е първият влак за Москва и има ли билети за него. Така, това става. Настя бързо записа на компютъра задача за транспортната милиция на Централна гара Смоленск.