Градска тарифа

Ето на, сега може да се прибере. С чиста съвест.

И отново действителността безжалостно зачеркна невинните й мечти. Още щом влезе в жилището си, чу мъжки гласове, единият от които, естествено, беше на мъжа й, а вторият се оказа гласът на Серьожа Зарубин. Ама че лош късмет! Хем Настя още в службата, след разговора си със следователя, се канеше да му звънне и да го предупреди да не си губи времето да търси свързаните със старите дела на Павел Седов, а също и да не се занимава със списъка на клиентите на туристическата агенция. Всичко това няма никакво отношение към убийството на Милена Погодина. Канеше се, но така и не му се обади, защото мозъкът й бе заспал, преди тялото й да получи възможност да заеме хоризонтално положение.

— Ася! — Чистяков излезе в антрето и помогна на жена си да се съблече и събуе. — Ние те чакаме вече един бог знае откога.

— Защо? — прошепна тя на ухото на Алексей.

— Серьожка каза, че си му възложила нещо, та е дошъл да се отчете — едва чуто отговори мъжът й.

— Не е ли могъл да почака до утре?

— Казва, че имало нещо спешно.

— Абе не може да има нищо спешно — страдалчески се намръщи Настя. — Просто е минавал някъде наблизо и е решил да се възползва от безплатната вечеря. Какво, да не би да не познавам Зарубин? Льоша, умирам за сън.

— Е, не знам, Асенка, оправяйте се — тихичко каза Чистяков и разпери ръце. — Не можех да го изгоня, я, щом казва, че работата е спешна.

— Какво си шепнете вие тук?

Зарубин бе застанал до тях съвсем неочаквано и абсолютно безшумно.

— Целуваме се — спаси положението Льоша и веднага демонстрира как го правят с Настя.

— Абе вие сте направо някакви сексманиаци — тросна се Сергей. — Настя, престани с тая порнография, а идвай да ядем, защото мъжът ти не ще да ме нахрани, докато теб те няма. А междувременно ще ти разкажа нещо страшно любопитно.

Очите на оперативния работник пламтяха като на ловно куче, хванало следа, и Настя разбра: просто не може в този момент да му каже, че всичко това на никого не е притрябвало и никак не й е интересно. Човекът толкова се е старал! Толкова се е радвал, като е открил нещо неочаквано, а не е знаел, че почти всички тайни около убийството на Милена Погодина са разкрити. Впрочем… Не е ли прекалено самоуверена? Всичко, което бе споходило ума на Фьодор Иванович и нейния, беше доста умозрително, а най-важното: Канунников го нямаше — нито жив, нито мъртъв. Тя, Каменская, измисли, че той не е между живите, и изхождайки от този факт, построи цялата хипотеза. Ами ако греши? Нали това още не е потвърдено…

Само преди минута й се струваше, че умира за сън и не иска нищо друго на света. Но се оказа, че е и гладна като вълк.

— Ето. — Зарубин тържествено сложи на кухненската маса пред нея няколко листа. — Отгоре е списъкът, който ти ми даде, а по-нататък са сведенията, които успях да събера.