Вещицата [bg]

— Идвам — каза той и затвори.

Минута по-късно беше в колата. Волвото потегли рязко към Танумсхеде. В огледалото се виждаха светлините на къщата им. И силуетът на Ерика, която стоеше на вратата, загледана след него.

Пред него изскочи мъж и той го простреля право в гърдите.

Калил примигна. Очите му бяха сухи и раздразнени не само от видео игрите тази вечер, ами и заради вятъра по време на дългото плаване. Въпреки че все още се страхуваше, бе започнал да очаква упражненията с нетърпение. Плаването се различаваше от всичко, което бе правил досега.

— Видях, че Карим се прибра — каза Аднан и застреля вражески войник в главата. — Бил го докара.

Бяха загасили всички лампи и единствено сиянието на телевизора осветяваше стаята.

— Знаеш ли защо го задържа полицията? — попита Аднан.

Калил си спомни плача на децата, както и гордия поглед на Амина, преди да затвори вратата.

— Нямам представа — каза той. — Трябва да питаме Ролф, когато дойде утре сутринта.

Още един вражески войник падна в бой, което донесе на Аднан доста точки, и той направи победоносен жест.

— Полицията тук не е като у дома — каза Калил, но сам чу колко несигурно звучи.

Всъщност не знаеха много за шведската полиция. Може би и тук цареше такова беззаконие като в Сирия.

— Но в какво биха могли да обвинят Карим? Не мисля, че…

Калил го прекъсна:

— Шш, слушай!

Той спря звука и двамата се заслушаха напрегнато. Отвън се чуха писъци.

— Какво става пък сега?

Калил остави контролера. Виковете продължаваха. Той погледна Аднан, който на свой ред захвърли контролера си, и двамата изхвърчаха от стаята. Писъците ставаха все по-силни.

— Гори! — изкрещя някой и те видяха огъня, който се издигаше към небето на петдесетина метра от тях.

Гореше къщата на Карим. Пламъците се извиваха към тях.

Фарид дотича с пожарогасител в ръка, но скоро го хвърли объркан.

— Не работи!

Калил хвана Аднан над лакътя.

— Трябва да донесем вода!

Тръгнаха в обратната посока, като викаха на всички, които срещаха по пътя, да носят вода. Знаеха къде е маркучът, който Ролф използваше, за да полива поляната около офиса. Затичаха се натам, но не намериха съд, който да напълнят.

— Вземете тенджери, купи, кофи, каквото намерите! — викна Калил, втурна се обратно у дома и грабна две тенджери.

— Трябва да се обадим на пожарната! — викна Аднан, а Калил кимна, докато въртеше кранчето.

В този момент чуха сирените.

Калил се обърна и остави тенджерата, без да го е грижа, че водата прелива. Огънят обхващаше старите дървени постройки със скоростта на вятъра и вече цяла редица къщи беше в пламъци. Нечие дете пищеше пронизително.

После чуха рева на Карим и го видяха да излиза от подпалената къща. Носеше тяло. Амина.

Жени плачеха, вдигнали ръце към нощното небе, където огнените искри образуваха собствени съзвездия. Когато пожарните коли пристигнаха, Калил падна на земята, закрил лицето си с ръце. Карим все още държеше Амина в прегръдките си.