Битката при Верил [bg]

— Как? — запита той, а погалването му предизвика мъркане, почти неотстъпващо по заплашителност на ръмженето й.

— Бе докосната от боговете. Те я върнаха и я направиха това, което е сега. Тя е Избрана, Лейн.

— Още една душа на кладата — мрачно отвърна той.

Изправи се на крака, като Мин неохотно се отдръпна. Очите на Подронието се съсредоточиха върху него, а напрежението във въздуха се бе сгъстило до такава степен, че бе физически осезаемо. Лейн бе стегнат и мълчалив, сякаш погледът на всеки войник го пронизваше.

Бунтовниците изпитваха смесица от чувства. Възхищение у едни, в повечето преобладаваше отвращението, но всички изпитваха известно удобство. Това създание бе измамник и убиец. Точно каквото трябваше да представлява един малтроп. Насред неща като покорен дракон и жизнерадостен музикален малтроп, откриването на създание, което не подлагаше предубежденията им на изпитание, бе до голяма степен сходно със срещата на стар приятел.

Кая се приближи към него. За момент двамата си разменяха погледи, преценявайки един друг. Водачката наруши мълчанието.

— Не мога да кажа, че съм обмисляла, че някога Подронието ще работи с теб. Не можем да си позволим възнаграждението ти — жилна го тя.

От хората й се разнесе кискане. Лейн запази мълчание.

— Искам да бъде ясно, Сянко. Ние не сме като теб. Никога не бихме ти позволили да се присъединиш към нас, ако не беше Миранда. Ние сме борци за свобода. Ние сме бунтовници. Не сме убийци — добави Кая, отново предизвиквайки възторга на хората си.

— Престани, Кая. Трябва да работим заедно — каза Миранда. За момент се замисли, че по някакъв начин бе успяла да забрави миналото на Лейн. Не бе сигурна дали трябва да изпитва гордост или срам.

— Така е. Спасихме ти живота, Сянко. Когато всичко свърши и се разделим, искам да си спомниш това, ако някое от нашите имена ти бъде предоставено от някой работодател — предупреди Кая, преди да се обърне към мъжете и жените, които я следваха. — Хайде, Подроние! Денят настъпи. Целият лагер да се озове на гърбовете ви, моментално!

За голямо облекчение на някои, всички бунтовници се заеха. Миранда започна да им помага, но Кая я издърпа.

— Тези мъже и жени са истински войници, Миранда. Имат си рутина. Не би могла да им помогнеш, без да ги забавиш.

Така Избраните се оказаха оставени насаме, като уединението им бе подсилено от Мин, настанила се решително между тях и Подронието. Драконът впери остър като кинжал взор в Кая, излъчвайки недоволство от тона, който бе възприела водачката. Айви се възползва от възможността да доскача до Лейн и да го прегърне.

— Толкова се радвам, че си здрав, Лейн — възторжено изрече тя, целувайки го по бузата. — Трябваше да се бием с теб! Бях уверена, че някой ще умре, но всички успяхме. Мин и Етер много се тревожеха, но щом Миранда се зае да те лекува, знаех, че ще се оправиш!