Битката при Верил [bg]

— Ох! — възкликна Дийкън. — След като вече си пораснала, бих оценил, ако бъдеш по-внимателна.

— Защо още спи? — попита Етер с нехарактерно за нея загрижено изражение.

— Потопихме го в много дълбок лечебен сън. Не от типа, от който се будиш сам — обясни Дийкън.

— Това никога не го е спирало преди — отбеляза момичето.

Изглежда Лейн се бе възстановил от мъченията в ръцете на Епидим. Физическите му рани бяха излекувани, като се изключи обгорената и подута кожа около Белега, както и ефектите от глада, които не можеха да се махнат толкова бързо. С ума и душата му нещата стояха по различен начин. Епидим ги бе оставил в ужасно състояние, опустошени и отслабени. Миранда се зае с това. Междувременно членовете на Подронието се опитаха да се съберат наоколо, но Мин бързо даде да се разбере, че това няма да бъде допуснато.

Дийкън се възхити на работата, която Миранда вършеше. Бялата магия, приложена върху ума, бе изключително сложна дейност. Всяко съзнание бе различно, изискващо ниво на импровизация, което трудно се преподаваше. Изглежда на Миранда това се удаваше. Да я наблюдава как внимателно развързва възлите, оставени от д’каронските действия, приличаше на съзерцаването на работещ скулптор. За цял ден щеше да му е трудно да постигне онова, което тя успяваше само в рамките на няколко минути. Най-добре беше да я остави да работи сама.

Пристъпи между Мин и Етер. Разстроеността на дракона бе очевидна, а макар че Етер си бе възвърнала обичайния вид, също изглеждаше притеснена. Дийкън постави ръка върху рамото на метаморфа.

— Махни си ръката от мен или ще те лиша от нея — с равен глас изрече тя.

Дийкън побърза да го стори. Обърна се към Мин и я потупа окуражаващо. За съвсем кратко тя се извърна към магьосника, свивайки опашката си за ново перване. Младежът потръпна, но Мин отпусна опашка и се настани на земята, поставяйки глава край него.

— Лейн ще се оправи, Мин. Миранда ще го изправи на крака за нула време — рече той, галейки я.

Айви се приближи и се покатери на гърба й, също почесвайки дракона. Приведе се към Дийкън с неловко изражение.

— Виж как ни гледат всички — рече тя.

Действително Подронието оглеждаше героите с комбинация от удивление, невяра и недоверие. Само Кая и Тус правеха изключение. Първата изглежда нетърпеливо очакваше Миранда да приключи целението си, а вторият предимно се взираше в Мин.