Битката при Верил [bg]

— Дийкън. Пазиш ли още талисмана от врата на Мин? — попита девойката.

— Би трябвало — отвърна магьосникът.

Започна да изважда разни неща от торбицата си. Купчина листове, бутилка на дълга верига, накрая и нужното. Това парче някога красеше шлема на покойната Тригора. Бе омагьосано, предпазвайки носителя си от ефектите на почти всички магии. Мин го носеше като малка, отгризала го със собствените си зъби от шлема на генерала.

— Какво има в стъкленицата? — попита Миранда, докато сваляше малката фигурка на драконова глава от скъсания конец.

— Не зная — рече той, внимателно изваждайки запушалката. Миризмата беше силна и позната.

Приличаше на нещо, на което бе попадал при кратките си дискусии с алхимиците в Ентуел, но това беше невъзможно. Никога не бяха разполагали с повече от няколко капки, а тук имаше почти четвърт чаша. Запуши бутилката и понечи да я прибере.

— Ще ти трябва ли веригата? Мисля, че ще й намеря приложение — каза Миранда.

Дийкън кимна и се опита да я откачи, само за да открие, че веригата е запоена за стъкленицата. Послужи си с просто заклинание, за да я отдели, но това се оказа недостатъчно. Само след като създаде непоносима горещина, достатъчна, за да накара веригата да засияе, можа да разтвори една брънка. Каквото и да представляваше тази бутилка, изглежда бе много ценна и не би трябвало да се разделя от веригата. Даде й я, след което я получи обратно, но с окачен талисман, за да съедини краищата й. Успя да се справи и с това, сетне грижливо прибра бутилката.

— Ела, Мин — повика я Миранда.

Драконът се обърна и огледа дрънкулката, разпознавайки я. Сведе глава. Дължината на веригата позволяваше на талисмана удобно да виси върху гърдите й. Веднъж окичена, Мин отново се изправи, сияейки от гордост. Дълго отсъствалото украшение й предоставяше царствено усещане и тя стоеше с осанката на посветен в рицарство. Айви се обърна и се усмихна ослепително.

— Виж се само! Остава ни… О! Вече си облечена като нас — каза Айви, едва сега забелязвайки промяната на Етер. — Невероятно! Изменила си се, за да приличаш повече на нас! Държиш се, сякаш сме отбор, а не просто сбирщина, която понасяш.

— Само ти би могла да откриеш подобен дълбок смисъл в нещо толкова просто — презрително изрече Етер.

— А-ха. Е, все пак изглеждаш добре — отговори Айви, в чийто глас отново се промъкна вълнение. — Като всички. Какво чакаме още?! Да вървим!

— Какво ще кажеш, Дийкън? Готови ли сме? — запита Миранда. Младежът не отговори. — Дийкън?

Сивият магьосник объркано разглеждаше купчината страници, съпровождали бутилката. Странно… езикът бе собствената му бързописна версия, но не помнеше да го е записвал. Описваше с много мрачен тон неизменното настъпване на нещо, което наричаше „Ерата на невежеството“. Вечната бран се споменаваше многократно, но винаги в минало време. Близо до долната част на страницата текстът спираше рязко, за да бъде заменен от съобщение, изписано на северен език, заемащо цялото останало място. То гласеше: „Спри да четеш. Знанието ще дойде в нужното време“.