Лунен ловец [bg]

— Аз съм Синди Сигала от новините на Канал седем. Намираме се на старото летище, където новото строителство скоро ще преобрази до неузнаваемост този пуст пейзаж — и тя описа широк мах с ръка. — Днес няколко местни строителни компании разкриха плановете си за нов търговски мол, който ще създаде стотици работни места в региона и ще стимулира икономическото му развитие…

Внезапно от далечината долетя вик и паниката стегна гърдите ми. Беше Сю. „Мамка му!“ Искаше ми се да го кажа тихичко, но се чу отчетливо. Жените се стреснаха и се извърнаха към мен. Картината застина, когато Линда натисна бутона за пауза. Образът на Сю, влачена за косата от Лео вън от микробуса, застина и примигна на екрана. Линда се смути:

— Божичко! Тони! Съжалявам. Не знаех, че си там.

— Какво е това? — посочих екрана.

Бабс се опита да заговори, колкото й позволяваше състоянието. Устата й още бе разбита.

— Кармине го монтира от новините.

Смътно си спомнях новинарския екип и отблясъка от слънцето върху обектива. Имах само откъслечни спомени. Бети незабавно се озова до мен. Не бях доловил движението й.

— Разбираемо е, ако не искаш да гледаш, Тони. Все още всичко е съвсем прясно.

Не я погледнах. Погледът ми не помръдваше от екрана. Изражението на Сю говореше за страх и болка. Внезапно ми стана трудно да си поема дъх. Бях ли в състояние отново да го преживея? Хвърлих поглед към Сю, неподвижна в леглото. Ами ако в този запис открия някакъв ключ, нещо, което забравям? И може да помогне? Да. Трябваше да го направя.

— Пусни касетата — казах безизразно.

Бети ме наблюдаваше. По дяволите, всички ме наблюдаваха. Бети стрелна Джон с поглед. Той стисна устни и бавно кимна. Вероятно Бети се съгласи, защото отстъпи и ми направи място.

Линда се обърна към екрана, но преди да го направи, отново ми хвърли поглед през рамо. Насочи дистанционното и натисна бутона. Звукът се завърна: вятър и учестено дишане.

Операторът незабавно зае позиция в посоката на вика. Репортерката бързо продължи да коментира, като че ли всичко е било предварително подготвено.

— Дами и господа — съобщи тя с приглушен глас. — Очевидно сме свидетели на опит за отвличане. Дейвид, можеш ли да го хванеш? Току-що на летището пристигна черен микробус, от който насилствено свалят жена. Явно това става против волята й. Момент! Двама мъже отварят вратите на един от хангарите и оттам се появява товарен самолет „Боинг“. Можеш ли да хванеш близък план, Дейвид? Можеш ли да видиш нечие лице?

Планът на камерата се приближи и отново станах свидетел на похищаването на Сю — този път от друга гледна точка.

— Като че ли всичките мъже са въоръжени — каза призрачният глас на Синди. Материалът им показваше истинската случка. — Жената ми изглежда позната — може да е някоя знаменитост. Явно единият от мъжете ги ръководи. Като че ли се готви да освободи жената. Добре, сега тя бяга. Момент! Той успя да я настигне. Всъщност я изпревари и я хвана. Явно си играе с нея. О, господи! Удари я и я събори на земята!