Лунен ловец [bg]

— Но ще намерите ли телата?

Едновременно поклати глава и сви рамене.

— Съмнявам се, че оцелелите са взели телата със себе си. Планираме да използваме сканиране с инфрачервени лъчи от хеликоптер веднага щом слънцето залезе. Ако са заровени наблизо, ще ги открием.

Може би щяха да успеят, ако бе останало нещо за намиране. Знам какво е направил Боби с телата. Няма да бъдат открити. Първите няколко дни на острова, Боби прекара в сън в джунглата заради угощението.

Картината изчезна от екрана.

— Няма нищо, тук го монтирахме — обясни Линда. — Почакайте малко.

Отново се появи Ерин. Друг тоалет, същата прическа.

— Аз съм Ерин Стюарт. Предаваме на живо от погребалния дом „Глендейл“, където се провежда заупокойна служба за отвлечената жертва Сюзън Куентин. Бяхме помолени да останем отвън по време на службата от уважение към опечалените. Службата явно е свършила и хората започват да излизат.

— Вече са правили заупокойна служба? — попитах. — Май доста бързат?

Неочаквано ме изпълни гняв от безочието и алчността им.

Мирис на изкипяло кафе изпълни стаята. Идваше откъм Линда.

— Още не си видял и половината, драги. Гледай и се учи.

Ерин бързо тръгна напред, като застави оператора да подтичва след нея. Приближи се до млада жена в траур. Очите й бяха зачервени и подути. Гледай ти, Лий.

Момент. Коя е Лий?

От предишната ми работа. Приятелката, при която спах онази нощ. Радвам се, че й липсвам.

Какво? Сю — запитах наум, — тук ли си? Престанах да гледам и се върнах в спалнята й. Сю не бе дошла в съзнание. Никакво движение. Но щом я докоснах… малки електрически искрици. Едва доловими, като насън.

Тони?, каза един глас в главата ми и изчезна. Отново я повиках. Нищо. Да не би да си въобразявах?

Бети незабавно се озова до мен. Енергията пращеше у нея, обгърна ме и започнах да разбирам защо е толкова важна в глутницата.

— Говори, Тони. Какво става? — постави нежно ръка на рамото ми. Миришеше на загриженост и любопитство.

— Усетих я. Само преди миг. Но отново изчезна — поклатих глава и се опитах да събера мислите си.

Лешниковите очи на Бети излъчваха интелигентност.

— Видеото — каза тя бавно. — Продължавай да гледаш. Може би достига до нея.

Разбрах какво има предвид.

Решително се върнах в дневната и минах пред Линда и Бабс. Внезапно и двете замирисаха на страх. Пренебрегнах къркоренето на стомаха ми при апетитната миризма. Напоследък не се храня добре.

Взех дистанционното от Линда и натиснах бутона за превъртане на лентата. Върнах я до момента, когато се появи Лий. Настаних се до Линда на канапето, изцяло съсредоточен върху екрана.