Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

– Ти кой си?

– Комисар Ян Бублански. Къде е Лисбет Саландер?

– Малката еврейка? – отвърна тя.

– Попитах къде е Лисбет Саландер.

– Мъртва е, предполагам – изръмжа тя, отново показа камата и тръгна към него.

Той ѝ изкрещя да спре. Бенито продължи да върви, сякаш оръжието му не означаваше нищо. Отново изкрещя нещо антисемитско и Бублански си помисли, че не си струва да я застреля. Не биваше да я превръща в мъченица сред адските кръгове, които тя обитаваше. Ето защо Аманда Флуд бе тази, която стреля. Уцели я в левия крак, а малко след това колегите им пристигнаха с гръм и трясък и всичко приключи. Но така и не откриха Лисбет Саландер. В буса имаше само петна от кръвта ѝ.

Гората я бе погълнала.

– И какво стана с Лео? – попита Микаел.

Дан наля още от бялото вино и погледна първо към обърнатата картина, после през прозореца.

– Лутал се – каза той.

– Жив ли е?

– Лутал се – повтори Дан. – Вървял в кръг между дърветата. Препъвал се, падал, гадело му се. Топял сняг в ръцете си и го пиел. Станало късно и се развикал: „Помощ, помощ, има ли някой?“. Но никой не го чул. След няколко часа попаднал на стръмно нанадол​ нище, спуснал се по него и стигнал до поляна, някакво открито място, което му се сторило бегло познато, сякаш е бил там и преди, или пък го е сънувал. В другия край, до ръба на гората, видял светлините на къща с голяма веранда. Дотътрил се дотам и позвънил. В къщата живеели мъж и жена, млада двойка. Казвали се Стина и Хенрик Нуребринг, в случай че искаш да провериш. Подготвяли се за Коледа. Опаковали подаръци за двете си малки момчета и в първия момент Лео им изкарал акъла, естествено. Сигурно е изглеждал като развалина. Но ги успокоил и казал, че колата му е поднесла и се ударила в дърво, а той изгубил телефона си и вероятно има мозъчно сътресение. Казал, че е бродил наоколо, и предполагам, че историята им е прозвучала достоверно.

Двамата му помогнали и го оставили да си вземе топъл душ. Дали му нови дрехи и му сервирали Янсонс фрестелсе[69], коледна шунка, гльог и малко твърд алкохол. Лео живнал и възвърнал част от силите си. Но не бил сигурен какво да прави. Искал единствено да се свърже с мен, но си спомнил, че Ракел бе взела телефона ми. Боял се също, че следят пощата ми, така че не знаел как да постъпи, поне първоначално. Но Лео е умен. Мисли с един ход по-напред от останалите. Зачудил се дали не може да прати кодирано съобщение, което звучи съвсем невинно. Нещо, което действително бих могъл да получа в деня преди Бъдни вечер.

– И какво направил?