Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

После се върна на Флурагатан и когато Ракел Грейс му се обади по стационарния телефон, той отново заяви сериозно, че е решил да я послуша. Също така проведе разговор с една медицинска сестра от старческия дом, която му обясни, че Вивека е упоена и не ѝ остава много време. Той пожела весела Коледа на персонала на отделението, каза им да целунат Вивека по челото и обеща скоро да я посети.

По-късно същия ден се върна в „Амарантен “ и разказа на Лео каквото знаеше за папката, с която Ракел Грейс твърдеше, че може да го вкара в затвора. В нея имало доказателства за сделки с вътрешна информация и данъчни измами, които Ивар Йогрен бил направил от името на Лео. Дан видя бездънния гняв в очите на брат си. Омразата му го изплаши и той седеше смълчан, докато Лео обясняваше как ще си отмъстят на Ивар Йогрен и Ракел Грейс и на всички замесени. Дан сложи ръка на рамото на Лео, споделяйки болката му. Самият той обаче не мислеше за отмъщение, а за среднощното пътуване и гроба до стария смърч, както и за тирадите на Ракел за могъщите сили, които стояли зад гърба ѝ. Чувстваше с цялото си тяло, че не би посмял да отвърне на удара, не и веднага. Може би, както му хрумна впоследствие, това се дължеше на класовите им различия. Той не притежаваше вярата на Лео, че е възможно да победиш властимащите. А може би просто изхождаше от собствения си опит: все пак бе видял колко безмилостно действат.

– Абсолютно, ще си отмъстим – каза той. – Ще ги разбием, но първо трябва да опипаме почвата, нали? Трябва да имаме доказателства, да сме подготвени. Не можем ли да гледаме на ситуацията като на шанс за нещо ново?

Не знаеше какво да каже, стреляше наслуки. Но пос​ тепенно Лео започна да се вслушва в думите му и час по-късно, след продължителна дискусия, те започнаха да планират, първоначално колебливо, после все по-сериозно. Много скоро осъзнаха, че трябва да действат бързо. В противен случай Ракел Грейс и организацията ѝ щяха да разберат, че са били измамени.

На Коледа Лео преведе пари по сметката на брат си, като скоро щеше да му изпрати още. След това резервира самолетен билет до Бостън на името на Дан, само че не Дан бе този, който замина, а Лео, предрешен като брат си и с неговия американски паспорт. Самият Дан остана в апартамента на Лео, а в деня след Коледа бе посетен от Ракел Грейс. Двамата очертаха аспектите на новия му живот. Той изигра ролята си добре и ако понякога не изглеждаше толкова отчаян, колкото се очакваше, Ракел Грейс си го обясняваше с това, че Дан вече започва да се чувства добре в новата си среда. „Хората виждат собственото си зло в другите“, както каза Лео по телефона след това.