Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

– Потърсил си „Видокра“ и петте цифри в интернет?

– Да, и веднага попаднах на името Хенрик Нуребринг. Мрежата е нещо чудесно, нали? Видях дори как изглежда къщата му. Проверих на колко години е, колко струват имотите в района, какво ли не. Помня, че се колебаех. Ръцете ми трепереха.

– Накрая обаче си се обадил, нали?

– Обадих се. Може ли да направим кратка пауза?

Микаел кимна сериозно и потупа Дан по рамото. После отиде в кухнята, включи телефона си и пусна чешмата. В следващия миг устройството започна да пиука и вибрира. Микаел провери какво става и изруга. После се върна в стаята и претегли внимателно думите си.

– Каквото и да се е случило, Дан, надявам се, разбираш, че трябва да публикуваме историята възможно най-скоро, не на последно място заради самия теб – каза той. – Като се имат предвид обстоятелствата, ще се радвам, ако останеш в ателието. Ще се погрижа моят началник и колега Ерика Бергер да ти прави компания. Окей ли е? Тя е добър и надежден човек, ще ти хареса. Аз обаче трябва да тръгвам.

Дан Броуди кимна объркано и за миг придоби толкова безпомощен вид, че Микаел го прегърна бързо и недодялано, след което му подаде ключовете за ателието и му благодари.

– Смело беше да разкажеш тази история. Очаквам с нетърпение да чуя продължението.

Още докато слизаше по стълбите, Микаел звънна на Ерика по криптирана линия. Тя обеща, точно както Микаел очакваше, че още сега ще тръгне към ателието. Щом затвори, Микаел опита неколкократно да се свърже с Лисбет. Не успя, отново изпсува и вместо това се обади на комисар Ян Бублански.