Великолепно

Глава двадесет и четвърта

Ема прекоси коридора и се вмъкна в стаята на Шиптън и Еймъс.

— Открих я. Намира се в стая номер седем.

— Добре ли е? — бързо попита Еймъс.

Ема кимна.

— Не е наранена. Все още. — Тя пое дълбоко въздух и се опита да успокои разбунтувания си стомах. — Но има двама ужасни мъже, които я пазят. Трябва да я измъкнем от онази стая.

— Може би е по-добре да изчакаме пристигането на Негова светлост — предложи с надежда Шиптън.

— Нямаме време — Ема кършеше тревожно ръце, докато крачеше из стаята. — Мисля, че е отвлечена от Удсайд.

Виждайки неразбиращите им погледи, тя допълни.

— Това е доста дълга история, но той е обсебен от нея и мисля, че може би иска да отмъсти на някой от нашето семейство. Аз, аз веднъж го обидих. — Ема преглътна мъчително, спомняйки си как се изсмя в лицето на Удсайд, когато й бе казал, че ще се ожени за Бел. А и нямаше съмнение, че бе разярен, задето изгуби разписката. Нед го обвини, че се опитва да събере дълга си два пъти и го унижи публично. Това със сигурност го засягаше повече от липсата на парите. И докато Ема размишляваше върху положението, тревогата за сигурността на братовчедка й нарастваше. — Трябва да я измъкнем преди той да пристигне.

— Но как? — попита Шиптън. — С Еймъс не сме толкова силни като тези разбойници.

— А те имат и оръжия — добави Ема. — Трябва да ги надхитрим.

Двамата слуги я погледнаха в очакване. Ема преглътна нервно.

— Там имаше отворен прозорец — каза тя. След което притича до прозореца, отвори го и подаде глава навън. — Има перваз — каза тя развълнувано.

— Господи, Ваша светлост — каза Еймъс ужасено. — Не може да имате предвид…

— Няма друг начин да се влезе в стаята, когато мъжете ги няма, за да ме пуснат вътре. Нямам избор. А и первазът не е толкова тесен.

Еймъс подаде глава навън.

— Виждаш ли, широк е около един фут. Ще се справя. Просто няма да поглеждам надолу.

— Господ да се смили над душите ни, Шиптън — каза Еймъс и поклати глава, — защото Негова светлост ще ни убие.

— Трябва ни нещо за отвличане на вниманието. Нещо, което ще ги накара да напуснат стаята.

Тримата стояха в мълчание няколко минути, докато Шиптън най-накрая се осмели да предложи.

— Ами, както знаете, Ваша светлост, мъжете обичат да попийват ейл.

Слаб лъч надежда озари сърцето на Ема.

— Какво предлагаш, Шиптън?

Той изглеждаше малко смутен, не бе свикнал идеите му да бъдат изслушвани с такова внимание от благородниците.

— Просто казвам, че мъжете обичат да си попийват и само глупак би подминал безплатно питие.

— Шиптън, ти се гений! — извика Ема, прегърна го спонтанно и постави една голяма целувка на бузата му.

Той почервеня целият и започна да пелтечи.