Великолепно

— Мхм — въздъхна Ема, наслаждавайки се на ласката. — Ще имам бебе.

— Какво? — извика Алекс високо и отдели гърба й от себе си, така че да може да види лицето й. — Да не би да ми казваш…

Ема кимна и цялата се изчерви.

— Бебе — каза той възхитен. — Бебе. Само си го представи.

— Малко е рано, знам, но…

— Не е рано — прекъсна я Алекс и я притисна към себе си. — Нямам търпение. Мое собствено бебе.

— То е и мое, също така — напомни му Ема.

— Нашето бебе. Ще бъде момиче с морковеночервена коса, сигурен съм.

Младата жена поклати глава.

— Не, ще бъде момче. Убедена съм. С черна коса и зелени очи.

— Глупости, не се съмнявам, че ще бъде момиче.

Ема се засмя, запленена от магията на момента.

— Момче.

— Момиче.

— Момче.

— Момиче.

— Ще бъде момче, казвам ти. Толкова ли ще е ужасно да имаш момче? — подразни го тя.

Алекс се престори, че внимателно обмисля въпроса.

— Малко момче с черна коса и зелени очи би било приемливо, предполагам. В края на краищата човек трябва да се сдобие с наследник, но съвсем мъничко момиченце с морковеночервена коса… ето това вече ще бъде великолепно.