Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Огледа внимателно земята. Там, във влажната шума, забеляза две почти невидими вдлъбнатини, оставени от човешки колене. Интересно. Бяха се отправили пълзешком към сърцето на най-гъстата колония покрай оставените от животните следи. Хаузър се взря в зеления мрак. Подуши въздуха, наведе се и отново започна да изучава земята. По коя пътеката бяха тръгнали? Тук, три стъпки по-навътре, видя малка смачкана гъба, не по-голяма от десетцентова монета, и откъснато листо. Бяха се движили по земята, в плетеницата от стъбла и корени, изчаквайки падането на нощта. Без никакво съмнение, помисли си Хаузър, индианецът бе направил клопката си тук. Това беше отлично място. Той се изправи и огледа дъждовната гора. Да, индианецът като нищо можеше да се е скрил на някой клон и с отровна стрела да го причакваше отгоре.
Това, което трябваше да направи, бе да му устрои той самият засада.
Хаузър се замисли за миг. Индианецът беше умен. Може би вече го бе предвидил. И знаеше, че Хаузър ще очаква клопка по тази пътека. Точно затова не би я направил тук. Не. По-скоро би очаквал Хаузър да заобиколи и да мине от другата страна. Затова индианецът щеше да чака от другата страна, за да го нападне.
Той бавно започна да обикаля края на етажираната растителност, провирайки се тихо и гъвкаво като същински индианец. Ако предположенията му бяха верни, индианецът се намираше от другата страна, вероятно нависоко; причаквайки го да мине отдолу. Би приключил първо с индианеца — който представляваше най-голямата опасност — и след това да изненада останалите, като ги пресрещне по моста и ги ликвидира.
Движеше се бавно, като спираше често, за да се увери, че нищо не го заплашва. Ако индианецът бе направил така, както очакваше, би трябвало да му се намира отдясно. Удвои вниманието си. Отнемаше време, но пък времето най-малкото беше на негова страна. Оставаха поне седем часа до падането на нощта.
Направи още няколко крачки напред. Имаше нещо на дървото. Спря, пристъпи леко, отново се огледа. Виждаше се само краят на червената риза на индианеца, на един клон на петдесет ярда отдясно и там — ясно го виждаше, — стърчеше малкият край на тръстикова тръбичка, който се целеше надолу, за да изпрати в него стрела.
Хаузър мина странишком, за да има по-голяма видимост към индианеца. Вдигна оръжието си, прицели се бавно и изстреля един куршум.
Нищо. А беше напълно сигурен, че го е уцелил. Внезапно го обхвана паника: това беше друг капан. Дръпна се встрани в същия момент, когато индианецът го нападна тихо като котка, стиснал в ръката си заострен кол. Като използва няколко движения на жиу-жицу, Хаузър се хвърли към него, обръщайки движещата сила на нападателя си срещу самия него и се изплъзна. Изправи се бързо и изпрати цяла поредица куршуми към мястото, където стоеше индианецът.
Но него вече го нямаше, беше изчезнал.
Той присви очи. Индианецът продължаваше да стои на крачка пред него. Погледна нагоре и видя дървото с малкото парче червен плат, върха на тръбата, от която надничаше стрела — стояха си там, където онзи ги бе сложил. Хаузър преглътна. Сега не беше време за страх и гняв. Чакаше го работа. Не би играл повече играта на котка и мишка, която, предполагаше той, бе изгубил. Беше дошло време да удари Бродбент с брутална сила.
Той се обърна и тръгна по края на гората, забивайки здраво пети в земята. Първо един изстрел, после още един, след което изпрати цяла серия куршуми в плътната растителност. Това имаше точно ефекта, който беше очаквал: беше ги ударил. Чуваше паническите им стъпки, шум като от яребици. Сега вече знаеше къде са. Спринтира към храсталаците, за да ги пресрещне, докато излизат и се понасят вкупом към моста.
Зад гърба му се чу внезапен шум и той се обърна, стиснал спусъка, като изсипа яростен огън в плътната зелена завеса, откъдето идваше звукът. Листа, лиани и клони затрепериха и се разлетяха във всички посоки и той чу как куршумите пръскат трески наоколо. Усети някакво движение и изпрати нов дъжд от огън. После се чу квичене и нещо тупна.
По дяволите! Беше застрелял коати12.
Обърна се и насочи вниманието си напред, смъкна оръжието и започна да стреля по посоката, в която бяха избягали Бродбент. Зад него нещастното животинче квичеше жално от болка, чу пропукване на клони, и изведнъж осъзна, точно навреме, че нямаше никакво ранено коати — беше отново онзи проклет индианец.
12
Малък дневен бозайник от рода на енотите, който се среща в горите на Мексико и Централна Америка. — Б.пр.