По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Ти си ненормален. Трябва да се лекуваш.
— Не мисля така — отвърна Лейн.
— Той ще хване някоя кола на стоп.
— Посред нощ? С карабина в ръка? Не ми се вярва.
— Ти си ненормален — повтори Джаксън. — Съвсем си откачил.
— Ядосан съм — поправи го Лейн. — И според мен имам право.
Перес излезе, за да намери кухнята.
Ричър тичешком премина по втория завой на алеята. После забави крачка.
Накрая спря.
Изключи фенерчето и затвори очи. Застана неподвижно в тъмното, задиша дълбоко и се съсредоточи върху онова, което току-що беше видял.
Алеята завиваше два пъти без видима причина. Нито практическа, нито естетическа. Завиваше първо наляво, а после надясно, но с някаква друга цел. Преди той беше предположил, че така алеята заобикаля някакви мочурливи места. И току-що беше видял, че е прав. Земята покрай двата завоя наистина беше мека и влажна. Имаше кал, въпреки че не беше валяло от няколко дни.
И в калта се виждаха следи от гуми.
Три вида.
На първо място, следите от гумите на стария ландроувър на Тони Джаксън. Пикапът на фермата. Квадратни отпечатъци от зимни гуми. Груби и износени. Следите на ландроувъра покриваха всичко наоколо. По-стари и вече неясни, нови, по-наскоро отпечатани. Навсякъде. Като фонов шум.
На второ място бяха следите от гумите на миникупъра. Съвсем различни на вид. Тесни, ясно отпечатани, нови, агресивни следи от грайфери, проектирани да се държат за асфалта при остри завои. Само едни следи. Ричър беше дошъл с колата предишния ден — широк завой на втора скорост, малка кола, която се движи бавно, за да не представлява заплаха. Той беше направил двата завоя и беше паркирал колата пред къщата. И я беше оставил. Тя все още беше там. Не беше мърдала от мястото си. Той не я беше карал повече. Вероятно никой нямаше да я подкара. Щяха да извикат паяк от пътна помощ, за да я вдигне.
Ето защо имаше само едни следи от миникупъра.
Третите следи също бяха единствени. Едно минаване, в едната посока. По-широки гуми. Голяма, тежка кола, която оставяше нови и ясно отпечатани следи. От гуми, каквито се слагат на престижните марки коли с двойно предаване.
Гуми, каквито се слагат на тойота ландкрузър под наем.
Един комплект следи.
В едната посока.
Тойотата беше много стабилна кола извън пътя. Ричър знаеше това. Беше една от най-добрите в света. Но все пак беше немислимо да е влязла във фермата през полето. Не беше възможно. Фермата беше обградена с ровове, широки три метра и дълбоки два. Със стръмни склонове. През тях не можеше да мине дори бронетранспортьор. Дори армейски джип. Дори танк. Рововете на Грейндж Фарм бяха достатъчни, за да спрат танкова атака. Така че тойотата не беше дошла през полето. Беше минала по малкото мостче и се беше изкачила по алеята. Нямаше друг начин.
И не беше излизала след това.
Един комплект следи.
В едната посока.
Лейн все още е вътре.
Лейн отново фрасна Джаксън по главата с фенерчето. Стъклото на фенерчето се счупи, а Джаксън отново се свлече на пода.
— Дайте ми друго фенерче — каза Лейн. — Това май се повреди.
Адисън се усмихна и извади ново фенерче от една кутия. Лорън Полинг гледаше в краката си. Устата й беше залепена със скоч, а ръцете й бяха завързани зад гърба. Вратата беше затворена. Но всеки момент щеше да се отвори. През нея щеше да влезе или Перес, или Ричър. Или лоша новина, или добра.
Нека да бъде Ричър, помисли си тя. Буболечки на предното стъкло и никакви скрупули. Дано да е Ричър!
Лейн взе новото фенерче от Адисън и пристъпи към Кейт. Застана много близо до нея, така че лицата им бяха едно до друго. На десетина сантиметра. Бяха почти еднакви на ръст. Той включи лъча на фенерчето и го вдигна под брадичката й. Директната светлина превърна изящното й лице в призрачна маска.
— „Докато смъртта ни раздели“ — каза той. — Фраза, която възприемам съвсем буквално.
Кейт извърна глава. Изпод лепенката на устата й се отрони стон. Лейн сграбчи брадичката й със свободната си ръка и обърна главата й обратно към себе си.
— „Да не пожелаваш други“ — каза той. — Фраза, която също приех насериозно. Съжалявам, че ти не си го направила.
Кейт затвори очи.
Ричър продължи на юг. Стигна до края на алеята, мина по моста и тръгна на изток по пътя, като се отдалечаваше от фермата със светнато фенерче. В случай че го наблюдаваха. Беше по-добре да ги заблуди, че си тръгва. Защото човешкият ум обича причинно-следствените връзки. Когато уредът за нощно виждане покаже как малката призрачна фигурка върви на юг, на юг, а после на изток, на изток и пак на изток, човешкият ум е изправен пред непреодолимото изкушение да приеме, че фигурката ще върви на изток чак до края на света. Няма го, казва умът. Тръгна си. И после умът съвсем забравя за него. Знаеш къде е отишъл. И няма да го видиш, когато се върне, защото вече ще си спрял да го наблюдаваш.