Пейзажите на времето
- Автор: Бенфорд Грегори
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пейзажите на времето». Краткое содержание книги:
1962 г. Младият асистент в Калифорнийския университет Гордън Бърнстейн забелязва странни смущения по време на лабораторен експеримент. Въпреки присмеха и съпротивата Бърнстейн разкрива невероятна истина… истина, която ще промени живота му и историята — истина зад самото време.
Второ, получените съобщения с отбелязани крайни срокове за отговор.
Трето, личните съобщения. Този път тук нямаше нищо, освен бележка от Сара за проклетото й парти.
Четвърто, резюмета на представляващите интерес новини. Последно, по-незначителни, неподдаващи се на класификация въпроси. Днес нямаше време за тях. Питърсън прегледа първия раздел.
Ханшман, навярно пак оплаквания по проблема с металите. Питърсън го прехвърли на един от помощниците си като вписа трибуквен символ. Елехлох, северноафриканецът, със сълзлива молба за повече самолетни доставки за новия сушав регион. Пренасочи го към Опукту, който отговаряше за разпределянето на зърното и меласата; нека той се занимава с полетите. Телефонно обаждане от Кийфър от Ла Хола с бележка за спешност. Питърсън вдигна слушалката и набра номера. Заето. Той натисна бутона за повторно набиране и каза „Д-р Кийфър“, така че секретарят да може да го прибави към съобщението „господин Питърсън от Световния съвет спешно се опитва да се свърже с вас“, което от този момент щеше да върти номера на Кийфър всеки двайсет секунди.
Питърсън премина към съобщенията и лицето му грейна. Натисна бутона, за да види на екрана собствените си бележки, продиктувани, докато пътуваше сутринта за работа и отпечатани. Никога преди не беше опитвал системата.
… сигурен ли сте — о, да виждам светлинката Господи защо не могат да говорят правилно сигурно има място за друго писмо добре ето го параграфа а трябва да натисна бутона разбирам къде а ето бутона за контекстуални опции точно
Обобщение за сър Мартин по предложението „Кориолис“
Комисията е съгласна че логичното място хм м-я-с-т-о за цялостно
разгърнатата система е в Гълфстрийм надявам се да получа онези капитализации точно на атлантическото крайбрежие от маямския период да. Има четири а-ха бутона за специален правопис. Има четири установени течения, постоянни и сигурни. Тези течения въртят перките на гигантски турбини, произвеждащи достатъчно електричество за цяла Флорида. Турбините, разбира се, са огромни, по 500 метра в диаметър. Аз обаче ще парафразирам техническата характеристика като кажа, че по принцип могат да се определят като викторианско инженерство. Огромни и прости. Корпусът им е дълъг 345 метра и са на цели 25 метра под повърхността. Това е достатъчно за безопасното минаване на корабите над тях. На някои места кабелите се спускат на повече от три километра. Това е нищо в сравнение с кабелите, отвеждащи енергията до сушата, но специалистите твърдят, че и това навярно няма да има отрицателни странични ефекти.
Според нас останалите кандидатури — природен газ от морски водорасли и конверсия на океанска термична енергия — са безнадеждно зад „Кориолис“. Името, както за разлика от мен несъмнено знаете, произхожда от френски математик, който е доказал защо посоката на океанските течения е такава, каквато е. Резултат от въртенето на земята и така нататък.
Пречките са очевидни. 400-те турбини могат опасно да забавят Гълфстрийм. Климатът в голяма част от Атлантическия океан зависи от това течение, което минава покрай САЩ и Канада, продължава навътре в океана и се връща в Карибско море. Пълномащабната цифрова симулация, изпълнена от компютър омни главни букви ОМНИ показва измерим ефект от един процент. Достатъчно безопасно.
Отрицателното политическо въздействие е минимално. Предполагам, че внасянето на 40 гигавата енергия в района ще запуши устата на критиците на забраната на риболова от наша страна. Ето защо предлагам бързо одобрение. Искрено ваш и прочее.
Питърсън се усмихна. Забележително. Той поправи грешките и прати материала на сър Мартин през електронния лабиринт. Въпросите по корабите и самолетите бяха за асистентите; сър Мартин пестеше времето си за преценки — деликатно балансиране на повърхността на информационния поток. Питърсън се беше научил от него на много неща, чак до такива фини подробности, като например как да говори на заседание, при положение, че опонентите му само дебнат да го засекат. В такива случаи сър Мартин спираше и въздъхваше по средата на изреченията, после прескачаше края им и започваше нови. Така никой не можеше да налучка подходящ момент, за да го прекъсне.