Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Добра преднина.
Но като се вгледа, Джак се намръщи. Войниците на Вълка поставяха дълги дъски, за да стигнат стената на съседната сграда, а и след нея…
Погледна под краката си и веднага разбра защо го правят.
Кулата, на която стоеше, нямаше покрив. Всъщност всички кули наоколо бяха все такива.
Бяха абсолютно кухи.
Но колкото и любопитно да беше, почти всеки връх се свързваше с два или три други върха чрез замайваща плетеница от мостове.
Това бе грамадна система от капани!
Всички сгради, които виждаше, бяха все такива.
На всяка имаше платформа като изплезен език: издаваше се и стигаше до средата на кулата… и стърчеше над нищото.
Около „езиците“ имаше по няколко малки плочи за стъпване, всяка поставена точно по средата между централната платформа и останалите три ръба на кулата — и всяка от тях изискваше сериозен скок от около метър и половина, за да стъпиш върху нея.
— Как работи това чудо? — попита Морския рейнджър.
— Въпрос и отговор — обясни Джак. — Ето този надпис тук, на ръба, е въпросът. Трябва да скочиш на плочата стъпало, на която е изписан верният отговор. Ако познаеш, плочата ще издържи тежестта ти.
— А ако не познаеш? — попита Лаклан.
— Ако не познаеш, най-вероятно пропадаш в кулата.
Морския рейнджър надникна в тъмната кухина под тях. Стените бяха отвесни и гладки. Излизането бе невъзможно, ако изобщо оцелееш при падането, а не се нанижеш на нещо смъртоносно и невидимо.
— Предполагам, че подпорите, върху които са монтирани тези плочи, са изработени от крехък материал — каза Джак. — Може да изглеждат здрави, но не са.
— Но това означава да отгатнеш всяка гатанка по целия път — обади се Джулиъс. — Би ли заложил живота си на способността си да отговориш вярно на всяка гатанка без изключение?
Само че Джак не го слушаше.
Гледаше напред.
— Гатанки — каза той на глас, без да го казва на никого. — Гатанките на Аристотел… — Обърна се към Морския рейнджър: — Имаш ли на „Нападател“ сателитни телефони за видео връзка? Трябва ни експерт.
Морския рейнджър естествено разполагаше с няколко сателитни телефона, последен писък на технологията. Имаше дори монтирани на шлем камери, които можеше да се свържат с тях. Нареди веднага да му ги донесат.
Подаде един на Джак и каза:
— Обаче ако се свържеш по това чудо, всички наоколо дори с най-жалкия скенер ще разберат, че сме тук.
— Повярвай ми, съвсем скоро те и без това ще разберат. А за да имаме шанс да оцелеем, ни трябва помощ — отвърна Джак.
И набра по видеотелефона „Халикарнас“.
Сателитният телефон в „Халикарнас“ внезапно иззвъня и всички се спогледаха разтревожено.
Зоуи вдигна телефона и предпазливо каза:
— Ало?
— Зоуи, аз съм.
— Джак!
Последваха ахкания и охкания, а радостната Лили изстреля отчет за приключенията им, като завърши с разгромната атака на силите на Вълка срещу неета и загубата на Алби и Стълба.
Накрая Магьосника се наведе над микрофона, за да въведе малко ред:
— Джак… Много се зарадвах на съобщението ти. Не знаехме жив ли си, или не. Но сега сме в крайно затруднено положение. Не можем да влезем в Южна Африка. Намираме се на самолетна писта в пустинята Калахари в Ботсуана, северно от Южна Африка, а Вълка тръгна за втория Връх. Къде си?
— При втория Връх. — Ченето на Магьосника увисна. — Но трябва да ми помогнете.
Магьосника, Лили и Зоуи се взираха в монитора и наблюдаваха видеосигнала, постъпващ от камерата, монтирана на каската на Джак.
Магьосника видя подземния град и ахна. Градът на мостовете наистина бе невероятен, но Джак насочи вниманието им към думите, изписани на Словото на Тот на подобната на език платформа на първата кула:
— Лили? — попита Джак.
Лили бързо прочете текста.
— Пише: „Кой е най-добрият брой лъжи?“.
Магьосника се намръщи.
— Най-добрият брой… чакай малко…
Но в същия миг Зоуи възкликна:
— Хей, виждала съм този надпис!
— Къде? — попита Магьосника.
Отговори му Джак по телефона:
— Някъде в царството на неета, предполагам. Заедно със списък на други надписи — такива, които може би изглеждат като числа.
— Да — потвърди Зоуи. — Да. Бяха на самия вход на лабиринта там. Изписани върху красив подиум от бял мрамор. Но откъде знаеш, Джак?
— Защото това е една от Аристотеловите гатанки — отговори той.
— Естествено. — Магьосника се плесна по челото. — Естествено…