Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Нещо не схващам — призна си Зоуи.
Джак й обясни:
— В Академията в Гърция Аристотел бил любимият ученик на Йероним — същият Йероним, който открил неета. Логично е да очакваме, че Йероним е разказал на любимия си ученик за неета и откритото от него там. Гатанките на Аристотел изобщо не са негови — те са на Йероним. Той ги е открил, след като е прекарал известно време с неета. Предполагам, че е накарал някой от племето да му ги преведе.
— Та кой е най-добрият брой лъжи? — върна се на темата Лили.
— Една — без колебание отговори Магьосника. — Нали се сещаш за оная приказка: ако излъжеш веднъж, ще излъжеш пак и после пак, само и само за да си последователен. Но ако е възможно да излъжеш само веднъж, това е оптимално.
В огромната пещера на втория Връх Джак провери надписите върху трите плочи пред себе си.
— Сигурен ли си, Магьоснико?
— Да.
— Би ли заложил живота си?
— Да.
— А би ли заложил моя?
— Ъ-ъ… ами…
— Окей, Макс. Не съм глупак — спря го Джак. — Така или иначе ще се вържа с въже през кръста.
Погледна плочата отдясно — на нея имаше една-единствена хоризонтална черта: едно.
Плочата сякаш се рееше над черната празнота. Джак бе взел магхука на Астро, така че завърза въжето около кръста си, подаде пистолета за изстрелване на Уикам и каза:
— Да почваме.
И без колебание скочи над бездната към плочата отдясно…
Краката му тупнаха върху плочата — и тя устоя под тежестта му.
Джак стоеше на малък плосък камък високо над черната празнота във вътрешността на кулата.
След още един скок стъпи в началото на дълъг мост със стъпала, който водеше към покрива на следващата кула.
— Ей, каубои — извика на близнаците. — Донесете от подводницата спрей или нещо подобно и ме последвайте. Ще маркирате правилните плочи. О… и ако взема да падна, ще трябва да продължите вие.
Лаклан и Джулиъс преглътнаха едновременно. После хукнаха към подводницата.
Джак напредваше през лабиринта — скачаше от плоча на плоча, ръководен от гласовете в шлема си, които му нашепваха отговорите на гатанките.
— Кой е най-добрият брой очи…
— Едно — отговори Магьосника. — Всевиждащото око, което се показва на пирамидионите.
— Кой е най-добрият живот…
— Вторият, животът след смъртта — каза Магьосника. — Скачай на плочата, на която пише две.
Джак напредваше доста бързо. Морския рейнджър и двамата близнаци го следваха.
От време на време Джак поглеждаше към другия край на призрачния град, опитваше се да прецени докъде е стигнал Вълка… и удивено забеляза, че Вълка се придвижва също толкова бързо… ако не и по-бързо от него.
Изведнъж от стените около него започнаха да рикошират куршуми.
Хората на Вълка го бяха засекли по радиото, бяха го забелязали и сега стреляха по него — имаха пряка линия за обстрел въпреки плетеницата от високи кули и мостове.
Джак и Морския рейнджър стигнаха до един перваз, който влизаше навътре в една от кухите кули. Този път им бе предложен троен избор… но на никоя от трите възможни плочи нямаше надписи.
Лили бързо преведе надписа върху перваза: „Каква е посоката на смъртта…“
— На запад — помогна им Магьосника. — Това е посоката на залязващото слънце. Древните египтяни са смятали, че слънцето се ражда всяка сутрин на изток и умира всяка вечер на запад. Именно заради това погребвали мъртъвците на западния бряг на Нил. Отговорът е „запад“.
Джак скочи на плочата западно от него.
Тя устоя и той изтича нагоре по стъпалата към следващата кула. Морския рейнджър го следваше.
И изведнъж се разнесоха викове и двамата чуха гласа на Вълка:
— Окей, Нож и Меч. Давайте!
Джак надникна иззад ъгъла на сградата… и видя, че хората от ГЕСГ се катерят по стъпалата на зикурата. Изглеждаха като мравки на фона на чудовищната сграда.
„По дяволите, не може да бъде!“, помисли Джак.
Но фактът бе неоспорим: хората на Вълка бяха стигнали до зикурата преди него и сега се изкачваха по стълбата към тавана.
Вълка, Рапирата и Алби бяха на стъпалата на зикурата заедно с основната група командоси. Двама души затичаха нагоре по стълбището: единият от бялата раса и с униформа на командос от Делта Форс. Другият изглеждаше азиатец и бе с бойната униформа на морски пехотинец.
Ножа.
Предателят.
И макар да изоставаше в съревнованието кой да стигне пръв, Джак продължи напред.
„Никога не спирай — каза си. — Никога не се отказвай“.
Тичаше по мостовете.
Меча и Ножа се качваха по стълбата.
Джак скочи още няколко пъти по плочите гатанки, подпомогнат от Магьосника и Лили. Хората на Вълка стреляха по него, но не успяха да го улучат.