Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Шестте свещени камъка
Шестте свещени камъка - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шестте свещени камъка

Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:

Краят на света е тук!
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 136
Перейти на страницу:

Това спаси живота на младежа.

Бяха заобиколени.

По някакъв начин, докато бяха чакали пред входа на фара, зад тях се бяха промъкнали поне десетина танзанийци — до един с изключително черна кожа, облечени в морскосини униформи и въоръжени с чисто нови автомати М–16.

Джак се обърна към командира на групата:

— Иниго, не ме ли позна? Аз съм Джак. Джак Уест. А това са мои приятели — Лаклан и Джулиъс Адамсън, интернет експерти от Шотландия.

Танзаниецът като че ли не го чу.

Не снемаше поглед от близнаците.

— Експерти значи? — Намръщи се свирепо. — По компютрите?

— Д-да… — Лаклан преглътна с мъка.

Танзаниецът продължаваше да мръщи черното си лице. По челото му имаше традиционните племенни белези.

— Играете ли Warcraft по интернет?

— Ъ-ъ… да… — отговори Джулиъс.

Африканецът посочи тениските им с надписите.

— Кравешкото ниво, а? Значи играете и Diablo II?

— Ами… да…

Изведнъж на лицето на африканеца изгря широка усмивка, разкриваща уста, пълна с огромни бели зъби. Той се извърна към Джак.

— Ловецо, чувал съм за това кравешко ниво, но Господ да ме порази, не мога да се добера до него! — И се обърна към близнаците. — Вие двамата ще ми покажете как да го намеря, нали… краварчета?

Джак се усмихна.

— Радвам се да те видя, Иниго. Опасвам се обаче, че времето ни притиска. Трябва незабавно да видя Морския рейнджър.

Въведоха ги във фара, но вместо да се качат, слязоха надолу. Първо минаха през прашна стара изба за вино, а след това през складово помещение. Тук имаше тайно стълбище, което водеше още по-надолу в земята, преди да излезе в гигантска пещера на морското ниво.

По някое време в миналото — може би от пиратите през 19-и век — в пещерата бяха построени два дървени кея и няколко колиби. Неотдавна Морския рейнджър беше монтирал генератори, така че имаше осветление, имаше и няколко бетонни разширения към кейовете.

В самия център, привързана към един от кейовете, показала бойната си рубка над повърхността, се кипреше подводница, клас „Кило“.

Джак вече бе идвал тук и не бе особено изненадан от определено впечатляващата гледка.

Близнаците обаче бяха като ударени от гръм.

— Това е като пещерата на Батман… — прошепна Лаклан.

— Не, по-добра е… — възрази Джулиъс.

Извит като река канал водеше към океана, а по средата му имаше вълнолом, за да защитава пещерата при буря. Излизането оттук бе възможно само при прилив, защото по време на отлив каменистото дъно на канала се откриваше.

На кея стоеше Джей Джей Уикам: бивш морски офицер, командир в американската флота, зет на Джак Уест — младши — Морския рейнджър.

С Джак се прегърнаха. Не се бяха виждали от новогодишното парти в Дубай.

— Какво става, Джак. През последните няколко дни. Африка направо откачи. Саудитците са обявили награда от половин милиард долара за страната, която открие двама души, чието описание силно ми напомня за моята племенница и твоя наставник.

— Саудитците? — повтори Джак.

До момента бе смятал, че поддържат него, като изпращат Лешояда в екипа му.

Това обясняваше блокираните въздушни коридори в южната част на континента — само саудитците можеха да си позволят да платят на цели страни.

— Саудитците са се съюзили с баща ми… — каза той.

Изглеждаше логично. Групата „Колдуел“ и саудитците имаха отколешни връзки, в основата на които бе петролът. И ако втората награда — „топлината“ — бе онова, което Магьосника подозираше, че може да се окаже, тоест неизчерпаем източник на енергия, а може би дори вечен двигател, саудитците бяха силно заинтересувани да се снабдят с нея. Значи през цялото това време Джак не се бе борил срещу баща си, а срещу тройна заплаха: групата „Колдуел“, Саудитска Арабия и Китай, все съюзници.

— Сложната ситуация току-що стана още по-сложна — каза Джак. — Трябва да стигна в Кейптаун в рамките на четири денонощия, като това трябва да стане тайно и не мога да летя. Ще ти разкажа повече по пътя.

— Баща ти замесен ли е?

— Да.

— Повече не ми трябва да знам — каза Уикам и тръгна към подводницата. — Тъстовете по принцип са малко трудни за издържане, но моят е най-големият задник между всички тъстове, които са се пръквали под слънцето.

Джак тръгна след него.

— Враговете ни със сигурност ще следят за подводници. Имаш ли някакво прикритие?

— Имам, разбира се — отвърна Уикам, без да се обръща.

Във водите на нос Добра Надежда

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)