Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Така или иначе ще умрем! — изкрещя той. — Защо да не е сега?
И разкопча катарамата — но Джак вече се бе изкатерил по тялото му… протегна изпънатата си до скъсване ръка — и в мига, в който катарамата щракна, миг преди двамата да полетят надолу, успя да натика Стълба в процепа на върха на пирамидата… а после полетяха надолу, пирамидата се смаляваше… пропастта ги поглъщаше.
Пропастта, която може би стигаше чак до центъра на Земята.
И докато двамата падаха в черната пропаст, големият загадъчен механизъм се задейства.
Първо се разнесе предупредително бучене, след това суперпещерата се разтресе от оглушителен гръм. От върха на пирамидата изскочи ослепителен лъч, заби се надолу в пропастта и миг по-късно се прибра във върха на пирамидата.
Тишина.
Всичко това въздейства на зрителите по различен начин.
Вълка.
Макар и смаян от появата на Джак, Вълка бързо се окопити и след светлинното шоу изпрати Рапирата да вземе вече заредения от пирамидата Стълб, за да прибере наградата — тайната на вечния двигател.
След което просто напусна подземния град.
Някой го попита какво да правят с момчето, Алби, но той пренебрежително махна с ръка.
— Оставете го тук.
И Алби остана сам на върха на зикурата в центъра на града.
Морския рейнджър и близнаците.
Те просто стояха като парализирани на покрива на кулата, от която Джак се бе прехвърлил на пирамидата само преди секунди.
Морския рейнджър се опитваше да осмисли току-що случилото се.
Близнаците бяха зяпнали. Хор, който бе кацнал на рамото на Лаклан, отлетя към бездната.
— Той… го направи… — прошепна Лаклан. — Направи го! Сложи Стълба.
Джулиъс поклати глава и добави:
— Не Джак. Суперджак.
— Адски си прав — проговори най-сетне Морския рейнджър и се огледа.
Никой от тях не видя Алби през лабиринта от кули.
— Хайде, момчета — каза Морския рейнджър. — Не бива да се бавим тук. Трябва да се разкараме, преди приятелчетата на Вълка да изпратят някой разрушител да ни потопи. Хайде…
— А Хор? — сети се Лаклан.
— Съдбата на тази птица е обвързана със съдбата на Джак — каза Уикам. — Съдбата си е съдба.
Алби.
Застанал на върха на зикурата в центъра на огромното подземие, изоставен от похитителите си, изплашен от спускащата се тъмнина, след като хората с лампите си бяха тръгнали, Алби се чувстваше най-самотното същество на света.
Гледката на пропадащия в пропастта Джак го бе потресла — до момента Джак му се бе струвал неунищожим, неспособен да умре, но ето че сега го нямаше, беше паднал в бездната, беше мъртъв…
При тази мисъл през тялото му премина студена тръпка и той разбра, че е обречен да умре тук, в тази тъмна пещера, сам.
Стисна още по-силно каската на Джак и се разплака.
Магьосника, Зоуи, Скай Монстър и Лили.
Бяха видели всичко на екрана на видеотелефона.
Първо го бяха наблюдавали от камерата на главата на Джак, а след това от камерата, която носеше Лаклан. Бяха проследили с ужас как микроскопичните на екрана на монитора фигурки на Джак и Ножа се откъсват от върха на обърнатата пирамида, превъртат се във въздуха и политат в бездната.
— Тате…! — заплака Лили. — Не, не, не, не…
— Джак… — прошепна Зоуи и очите й се напълниха със сълзи.
— Ловецо — беззвучно помръднаха устните на Магьосника.
Скай Монстър посочи екрана.
— Вижте… той постави Стълба, преди да падне. Направи го! Тоя идиот го направи!…
В този момент в кабината прозвуча аларма и Скай Монстър отиде да види какво става. След малко извика:
— Зоуи… Маг! Засичам приближаващ южноафрикански самолет! Няколко са… Изтребители! Трябва незабавно да се разкараме!
Турбините на „Халикарнас“ зареваха, самолетът ускори по пистата, излетя и пое на север, далеч от южните райони на Африка, отново във въздуха, отново в бягство, но този път без идея, без цел и без конкретна посока. Четиримата в него нямаха никакво съмнение, никаква сянка на съмнение, че са изправени пред бъдещите предизвикателства на мисията си — поставянето на останалите четири Стълба през март 2008 година — сами, без Джак Уест-младши.
— О, тате — хълцаше Лили. — Тате!…
Признателност
Писането на роман, казват, е самотна работа — прекарваш в уединение месеци пред клавиатурата, потънал, загубен в света, който създаваш. За мен това обаче е огромно удоволствие, поради което гледам на писането на романи като на най-добрата работа на света. Поне така мисля.
Но когато решиш да напишеш книга, която има нещо общо с древния Китай и с японски военни термини в нея, се налага да потърсиш помощ, така че сега е моментът да благодаря на многото хора, които ми помогнаха в трудната ми задача.