Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
Бен кимна, докато се оглеждаше наоколо, за да се увери, че наистина беше добре. Филип и Сот издаваха тихи, пискливи звуци, като гледаха Бен и се свиваха от страх при вида на черната фигура на Нощната сянка. Същевременно Хорис Кю търсеше място, където да се скрие.
Бен си пое дълбоко въздух.
— Какво става, Абърнати?
Писарят се изправи.
— Ами, всъщност, много неща, както се оказва…
Изблик на възклицания от страна на гномите прекъсна думите му.
— Велики господарю!
— Могъщи Велики господарю!
Филип и Сот се прегръщаха и подскачаха нагоре-надолу от радост, явно убедени, че това наистина беше той, в края на краищата. Бен неуверено им се усмихна. Какво правеха те тук?
Абърнати се опита да продължи, но Нощната сянка беше забелязала Хорис Кю и понечи, заедно с тъмните си одежди, да скочи върху него.
— Ти! — изсъска тя с открит гняв в гласа.
Бен бързо застана между тях.
— Почакай, Нощна сянко. Първо искам да изслушам Абърнати.
— Отдръпни се от пътя ми, кралю честити — заповяда вещицата злобно. — Ние вече не сме в Лабиринта и не сме подвластни на неговите правила. Аз възвърнах магическата си сила и мога да правя онова, което поискам!
Но Бен запази самообладание, протегна ръка към туниката си и изтегли напред медальона си.
— И двамата си възвърнахме предишните образи. Не изпробвай твоята сила срещу моята. Аз ще изслушам моя писар за това, което се е случило в наше отсъствие, преди да взема решение какво ще направя с Хорис Кю.
Нощната сянка остана, без да помръдне на мястото си, пребледняла от гняв.
— Започни да говориш, Абърнати — тихо рече Бен.
Абърнати така и направи. Той разказа на Великия господар за вълшебната кутия и за Хорис Кю, кристалните очи към съзнанието, непознатия с черното наметало, Календбор и обсадата на Сребърния дворец. Бен го слушаше, без да го прекъсва, с очи, приковани към Нощната сянка. Когато Абърнати свърши, Бен пристъпи назад и застана до Хорис Кю.
— Е?
— Господарю мой, нямам какво да кажа в своя защита — Фокусникът изглеждаше напълно съкрушен. Високата му, мършава снага покорно се беше превила надолу. Непознатият е вълшебно същество, излязло от вълшебната кутия — грешката отново е моя — същество с огромна магическа сила и обладано от злина, наричащо се Горс. Той планира някакво отмъщение срещу вълшебните хора, след като превземе Отвъдната земя. Съжалявам, че направих всичко възможно, за да му помогна, повярвайте ми — той спря и преглътна. — От свое име ще кажа, че аз помогнах и за вашето освобождение.
— След като именно ти ни примами в капана, разбира се — отбеляза Бен. Кралят погледна Нощната сянка. — Ще трябва да го задържа за известно време. Може да имам нужда от него, за да се справя с това вълшебно същество.
Нощната сянка разтърси черната си грива.
— Дай ми го.
— Той не е нашият истински враг. Нощна сянко. Никога не е бил той. Бил е използван точно толкова безкомпромисно, колкото и ние, ако не и по-лошо. Преглътни гнева си. Ела с нас в Сребърния дворец и се изправи срещу Горс. Магическата ти сила може да се окаже от огромна полза. Ние действахме заедно, когато бяхме сред мъглите. Можем да го направим отново.
— Аз не проявявам интерес към твоите проблеми! — сряза го Нощната сянка. — Разреши си ги сам!
Тя предизвикателно изгледа Бен. Бен дълбоко си пое дъх.
— Знам, че онова, което се случи сред мъглите, онова, което стана между нас…
— Спри! — изкрещя тя толкова гневно, че Филип и Сот се втурнаха към дърветата и изчезнаха. Вещицата беше пребледняла от ярост. — Не казвай нито дума повече! Не казвай нищо! Мразя те, кралю честити! Мразя те с всяка кост от тялото си! Аз живея с единствената цел да те видя погубен! Онова, което ми причини, онова, което се преструваше, че…!
— Преструвки нямаше…
— Не! Не можеш да говориш с мен! — студеното, сурово и красиво лице на вещицата беше като изопачена маска. — Вземи фокусника! Нямам работа с никой от вас! Но… — тя прикова поглед към Хорис Кю, както една карфица може да притисне някоя пеперуда, — ако някога те видя отново, ако някога те хвана сам…
Погледът й отново се премести към Бен. Тя го погледна намръщено и смразяващо.
— Винаги ще те мразя! — прошепна вещицата, а думите, с които го прокле увиснаха в последвалата тишина като бръснач, готов да направи първата рязка.