Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Това е църква, сър, а не бойна част. Християнска църква.
— На мястото на двете престъпления имаше оставени две кодирани съобщения. Числа. Две-три-тринадесет. Те са от главата и стиха в Стария завет, който обяснява употребата на думата „Йехова“ или „Яхве“ вместо Господ. Това също така е името на вашето укрепление.
В ресторанта настъпи пълна тишина, нарушавана единствено от цвъртенето на бекона. Никой не се помръдваше. Сам Файърстоун внезапно изпита силно желание пистолетът му да беше зареден.
— Колкото до вашето споменаване за някаква наша територия, длъжен съм да ви заявя, че ние не сме някаква негърска улична банда, окупирала някакъв площад. Ние не притежаваме територия, това просто случайно е енорията на Светилището.
— Според вашия човек Авраам, това е християнска армия.
— Той не е мой човек, господин Вейл.
— Вие спонсорирате радиошоуто му.
— Това вече незаконно ли е? Да не би най-накрая ционисткото правителство да е отменило Първата поправка към Конституцията?
— Неговите проповеди могат да се изтълкуват като нарушение на определени федерални статути.
— Не мисля така.
— Казах изтълкувани, сър.
— Това ли било цялата работа? Брат Авраам говори истината и изведнъж църквата ми е под подозрение за…? — Той не довърши изречението.
— Генерале, това, за което говорим, са поредица от тежки углавни престъпление. Нищо в Конституцията не дава правото на никого да убива или краде.
— Освен по време на война. Всички закони стават невалидни по време на война, господин Вейл.
— О? Да не би да съм пропуснал нещо? Да не сте във война със Съединените щати?
— Това е просто словесен израз.
— Наистина ли искате да поведете хората си срещу Съединените щати? Вие сте патриот, генерале, герой от войната. Тъкмо вие ли предлагате на хората си да тръгнат на война срещу страната, на която сте служили с чест?
— Чест, ха — изсумтя Енгстрьом. — Знаете ли какво правих във Виетнам? Знаете ли какво правих в Пустинна буря?
— Знам за „Фантомите“. Знам също така, че службите са загубили следите на тези хора след Виетнам. Знам, че някои от тях са минали на свободна практика и са се наемали на работа към чужди разузнавания. Двойни или тройни агенти, момчета за „мокри поръчки“, специалисти по мръсни операции, както искате го наречете. Те показаха лика си в Никарагуа, Гватемала, навсякъде, където работата беше достатъчно мръсна, а парите — достатъчно. Знаете и това, нали?
— Ако всичко това, което казахте, е истина, вие също така трябва да знаете, че техният най-голям клиент беше собствената им държава, държавата, която ги обучи, ограби им младостта и душите, после ги натири и ги използва за свои собствени цели. Знаете и това, нали?
Вейл не показа изненадата си. Остана втренчен в Генерала няколко секунди, после бавно кимна.
— Това се подразбира, естествено.
Енгстрьом се приведе над масата към него.
— Аз спасих душите им — изсъска той. — Предложих им изкупление, прошката на Христос. Предложих им възможността да крачат в една редица с Христос срещу Дявола.
— А Дяволът е правителството на Съединените щати?
— Неговите креатури и лакеи. Знаете ли за кого всъщност работите вие, господин Вейл? За ционисткото правителство. За евреите. За негрите. За ирландските грешници в Бостън. Курви и алкохолици. Ние сме безупречно обучени християнски воини, мъже и жени, които биха предпочели и най-жестоката смърт пред възможността да молят врага за милост.
— Това е преливане от пусто в празно, генерале.
— Наистина ли? Четете ли Библията, господин Вейл?
— От време на време я разтварям.
— Би трябвало да се засрамите. Не е зле да я разтваряте по-често. Знаете ли кои са филистимците?
— Джордан ми изнесе лекция на тази тема — кимна Вейл. — Давид с прашката си срещу великана Голиат. Нищо не е невъзможно за праведните. Джордан ми изложи цялата ви същност, генерале. Повтарям — какво могат да направят шест хиляди обучени войници, освен да предизвикат временна криза?
— Има между петдесет и сто хиляди членове на групи от милицията, господин Вейл. Със симпатизантите броят им надхвърля милион. В очакване на знак. В очакване на Апокалипсиса да ги освободи. В очакване Новата американска революция да убие политическите лидери, да бомбардира сградите, да изкара на улиците партизанската война, да откаже да плаща повече данъци. Това е започнало дълго преди аз да изляза на сцената, господин Вейл.