Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Генерала въоръжен ли е? — попита Вейл преди мъжът да се заеме с него. Въпросът му направо изуми Файърстоун и здравата изненада сержанта.
— Какво искате да кажете? — попита колебливо сержантът.
— Ако вие нямате вяра на думата на един генерален прокурор на САЩ, тогава ние ще трябва да претърсим Генерала.
— Не мисля така.
— Тогава или отворете вратата, или си тръгваме.
Сержантът го изгледа с убийствена злоба, пресмятайки всички варианти.
— Тук е доста студено, сержант. Решавайте, но не се бавете много.
Сержантът поклати глава, но накрая отвори. Вейл влезе пръв и застана до прага. Помещението беше ниско, с Г-образна форма, с плот и грил вдясно и маси и сепарета пред него. Единствената светлина идваше през прозорците. Докато очите му се нагодят към здрача, Вейл зърна глава на лос и препарирана пъстърва, закачени на стената. До вратата имаше забити половин дузина куки със стари подкови, накачени върху тях. Ухаеше на кафе и току-що изпържен бекон.
Масите пред него бяха празни, освен една, заета от двама мъже. Единият беше мършав като плашило, другият беше месест, с мормонска брада, и носеше слънчеви очила дори и в затъмнения ъгъл. Плотът беше отрупан с мъже в защитни костюми — или седяха на столчетата, или стояха прави. Нисък, набит мъж с мрачно изражение и вензели на полковник на ръкава на якето пристъпи напред и каза:
— Господа, аз съм полковник Шрак. Погледна зад рамото на Вейл и кимна на Файърстоун. — Генералът желае да разговаря с господин Вейл насаме. Господин Файърстоун, ние с вас можем да поседнем, ако нямате нищо против.
— Чудесно — каза Вейл.
— Ей сега ще предам на Генерала, че сте пристигнали.
Шрак отиде в едно ъглово сепаре и заговори на един плешив мъж с островърха глава, който бе седнал с гръб към входа. Това беше Енгстрьом. Файърстоун се приведе към Вейл и прошепна:
— Дотук ги изброих шестнадесет души, включително Шрак, Мецингер, Ренц, Болинджър, Рейни и Генерала.
— Цялата банда, и всички в униформа.
— Ти беше прав, явно обича да се изхвърля.
Шрак се върна при тях.
— Последвайте ме, господин Вейл.
Поведе го към ъгловото сепаре, където седеше Генерала. Той се оказа по-едър, отколкото си го бе представял Вейл, и с по-младежки вид. Беше в отлична форма, с широки плещи и дебел врат, съвсем плешив, с гъсти черни вежди, закриващи дълбоко хлътнали, гневни очи, които се впиха във Вейл. Той се изправи и ръката му стисна ръката на Вейл така, както змия стиска заек в прегръдката си.
— За мен е удоволствие, господин Вейл — изрече той с толкова дрезгав глас, като че ли страдаше от вечен фарингит.
— За мен също, генерале.
— Заповядайте, седнете. Искате ли някаква закуска? Кафе?
— Само кафе, благодаря.
Енгстрьом вдигна ръка, без да откъсва поглед от Вейл.
— Чувам, че ви бива като адвокат.
— Донякъде — отвърна Вейл и се усмихна.
— А сега работите към кабинета на генералния прокурор.
— Точно така.
— Тая Азимур ви заби доста здрав трън в лапата, нали? — Каза го без следа от сарказъм или присмех.
— Ами нали знаете, медиите са като професионалните болести, няма отърване от тях.
— Никога не съм казвал нищо повече от „Здравейте“ на журналист.
— Старал съм се винаги да бягам от тях като от чумави.
Един от хората на Енгстрьом сложи пред Вейл кани с кафе и мляко.
— Идвате отдалеч, господин Вейл. Явно имате да казвате важни неща.
— Така мисля.
— Ами… — Генерала разпери ръце, — ето ме.
— Ще сложа картите на масата, генерале. Преди десет дни един армейски конвой, превозващ оръжие, беше нападнат и ограбен в прохода Изгубената следа. Десет американски войници са били убити и напъхани в найлонови чували. Два дни по-късно Джордж Уолър, известен също под името Ралф Андерсън, беше убит в Охайо от професионален стрелец. Андерсън беше под закрилата на програмата за защита на особено важни свидетели. Има няколко улики, които свързват двете престъпления. Първото е, че проходът Изгубената следа е на ваша територия. И втората, Уолър беше потенциален свидетел в полза на правителството срещу Светилището. Никоя други група или личност не биха имали мотив да убиват Уолър освен вашата бойна част.