Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Е, пръснат ли ти черепа, и на моя няма да простят! — Той се ухили. — Добре дошъл в Монтана.
След няколко секунди превалиха един хребет, обрасъл с високи борове, и Вейл видя крайната цел на пътуването им — едноетажна сграда от камък и дърво на една поляна, заобиколена от всички страни с планини. Осем или десет коли бяха паркирани безразборно покрай нея; от комина лениво се точеше пушек. До пътя бе застанал мъж със защитни панталони, кожено яке и карабина; пред вратите на ресторанта имаше още двама, също с карабини. Малка, написана на ръка табела над вратата обявяваше, че ресторантът се казва „Бърлогата“.
Пазачът вдигна ръка и Файърстоун спря.
— По дяволите, та той е още дете! — възкликна Вейл.
— Да, те се захващат отрано с обучението им.
Файърстоун спусна прозореца. Младежът се приведе и ги огледа. Нямаше повече от петнадесет или шестнадесет години, по бузите и брадичката му още имаше само мъх.
Файърстоун му показа значката си и каза небрежно:
— Казвам се Сам Файърстоун, съдия-изпълнител на САЩ. Това е заместник генералният прокурор на САЩ Мартин Вейл.
— Въоръжен ли сте, сър? — попита момчето с глас, който определено не беше толкова корав, колкото би му се искало.
Файърстоун внимателно се пресегна, разкопча палтото си и го отметна. Под дясната мишница носеше деветмилиметров „Глок“.
— Ще трябва да ми го предадете — заяви момчето с внезапно надебелял глас.
— Съжалявам, синко, аз съм съдия-изпълнител и не давам оръжието си никому.
Момчето беше като убодено от заявлението. Отправи умолителен поглед към двамата мъже пред ресторанта, после реши да го раздава възрастен и да се справи само със ситуацията.
— Тогава не можете да продължите.
Файърстоун кимна към колите, паркирани около ресторанта.
— Ако се съди по броя на автомобилите, вие ни превъзхождате в брой. Но…
Той посегна под мишницата си с лявата ръка, измъкна пистолета и извади пълнителя. Пъхна го в джоба на ризата си, след което изхвърли патрона от цевта, хвана го във въздуха и прибра и него в джоба.
— Това устройва ли те?
Момчето го гледа няколко секунди, после извади от джоба си клетъчен телефон и набра някакъв номер. Единият от мъжете на пост пред ресторанта отговори.
— Обажда се Рики. Те са — каза момчето. — Съдия-изпълнителят е с оръжие, но го изпразни. — Слуша няколко секунди и кимна. Единият от двамата пазачи до вратата на ресторанта махна на Файърстоун да влизат.
— Благодаря — кимна Файърстоун на младия пазач, подкара колата по заскрежения път, зави и паркира срещу магистралата.
— В случай че ни се наложи да се спасяваме с бягство — обясни той.
Вейл се размърда неспокойно на седалката.
— Наложи ли ни се да се спасяваме с бягство, едва ли ще стигнем до колата.
— Те нямат намерение да започват войната тук и сега — каза Файърстоун, докато вървяха към ресторанта. Подметките им скърцаха по скрежа.
— Гарантираш ли го?
— Нищо в живота не е гарантирано.
— Все гледаш да ме успокоиш, нали, Сам?
Съдия-изпълнителят се усмихна.
— По дяволите, след години ще има да разказваш на внуците си за този ден.
— Това ще е голяма работа, наистина. Нямам деца, да не говорим за внуци.
— Никога не е късно да започнеш.
— Аз съм градско момче, Сам. Не съм издялан от онзи материал, от който правят героите на Дивия запад.
— И за това никога не е късно. Освен това ти си много чаровен, Мартин. Брат вълк го потвърди.
— Може би не си го разбрал правилно.
— Едва ли.
Съдия-изпълнителят извади тютюн за дъвчене и пъхна малко зад долната си устна.
— Що за промяна става с теб, Сам. Говориш като Били Хлапето, дъвчеш тютюн…
— Родното ми място е, а и аз бързо влизам в релси. Искаш ли да подъвчеш?
— Не, благодаря, и без това се мъча да откажа цигарите. Колко ли хора е довел със себе си Енгстрьом?
— Най-малко петнадесет или двадесет, ако съдим по колите.
— Доста гадно съотношение.
— Ти раздаваш картите. Разиграй наивника.
Пред входа двамата мъже ги спряха, но още преди да отворят уста, Файърстоун извади пистолета си, издърпа затвора му и го поднесе под очите им.
— И въпреки това пак се налага да ви обискираме, сър — каза учтиво единият от пазачите. Беше як мъж, прехвърли тридесетте, със защитни панталони и тежко кожено яке със сержантски нашивки на ръкава.