Моят замък

Изведнъж всички се върнаха — стаята се изпълни с присъствието и смеха им. И трите дами бяха облечени в черно — изглежда, всички модерни жени в Лондон носят черно дори и в най-големите жеги. За мен този цвят е неподходящ за такова топло време, но трябва да призная, че Топаз, Роуз и госпожа Котън наистина изглеждаха безупречно в черните си тоалети. Зарадваха се, че ме виждат. Роуз крепко ме прегърна, а после и трите в хор заявиха, че трябва да остана за уикенда. Сестра ми каза, че леглото й е достатъчно голямо за двете ни, а когато възразих с аргумента, че цяла вечер ще се ритаме, тя отвърна:

— Добре, ако трябва, ще спя на пода, но ти ще останеш и толкова!

— Наистина, скъпа — намеси се госпожа Котън, — така ще можем да отидем при шивача в понеделник, за да ти вземат мерки за шаферската рокля.

— О, ако знаех, че си пристигнала, щях да стигна с тичане дотук — възкликна Роуз. — Присъствахме на едно изключително скучно матине.

Тя си вееше с програмата и докато я наблюдавах, си помислих, че само допреди три месеца никое матине на света не би й се сторило скучно.

Топаз също настоя да остана, но веднага след това ме попита дали татко ще се оправи без мен. Трябваше най-подробно да й разкажа каква точно храна съм оставила за него и за Томас, за да я успокоя напълно.

— Ще се обадим до Скотни и ще поръчаме на готвача да им приготви и изпрати ростбиф — подреди нещата госпожа Котън. — Ще имат достатъчно ядене.

После се появи Саймън — дори един поглед към него ми беше достатъчен, за да се почувствам изведнъж неизказано щастлива.

— Разбира се, че трябва да остане — категорично рече той — и да излезе с нас довечера.

Роуз каза, че може да ми даде да облека някоя от нейните рокли.

— Обади се на Нийл, Саймън, и му поръчай да дойде с нас, защото Касандра ще има нужда от партньор за танците. Можеш да си вземеш гореща вана в моята баня, Касандра.

Сестра ми ме прегърна през кръста и ме поведе към спалнята си. Тихият апартамент бе оживял. Чуваше се отваряне и затваряне на врати и прозорци, във въздуха се носеше свеж аромат на зеленина от близкия парк, примесен с миризмата на бензин откъм улицата и на вкусни ястия — по посока на кухнята.

— Вратата на кухнята не бива да стои отворена! — обърна се госпожа Котън към прислужницата. Тонът й беше укорителен.

Докато се къпех, Роуз се обади у Фокскотънови вместо мен — страхувах се, че ако позвъня, отсреща ще вдигне Леда, а на мен не ми се щеше лично да й съобщавам, че в крайна сметка съм променила намерението си и оставам. После се сетих, че ще бъде невъзпитано от моя страна да не се позаинтересувам как е минало интервюто на Стивън, затова извиках на Роуз да не затваря телефона.

— Стивън е в студиото с Леда — извика в отговор сестра ми. — Обри каза, че ще му предаде да ти се обади, когато се завърнат от фотосеанса.

След малко Роуз дойде до вратата на банята и ми съобщи, че Стивън е получил ролята, за която е кандидатствал.

— Обри твърди, че Леда е на седмото небе от щастие — Стивън ще получава по десет лири на ден в продължение най-малко на пет дни. Няма да има реплики, само ще се размотава из някакво пасище със стадо кози и ще представлява някакъв символ или нещо от този род.