Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

Изстрели без гърмежи: бяха дошли от оръжие със заглушител. Досега трябваше да свикне.

В следващия миг откъм улицата се чу проглушителен гърмеж като контрапункт на безшумната стрелба. Чу се и още нещо: пищене на автомобилни гуми. Отвори се врата на автомобил и после се затвори.

От всички посоки в сградата се понесоха писъци на уплаха.

Лудница!

Завърза се престрелка и смъртоносни куршуми засвистяха във въздуха, някои се удряха в стъклата, други летяха необезпокоявани през вече счупените прозорци. Забиваха се в стените, таваните, подовете. Блъскаха се в полилея и рикошираха в непредвидими посоки.

Слепоочията му пулсираха толкова силно, че трябваше да се напъне яко, за да фокусира зрението си.

_Мисли!_ Трябваше да мисли! Нещо се бе променило. Какво означаваше нападението, как да си обясни контраста между оръжията и подхода?

_Престрелката се водеше между две групи. Два независими един от друг екипа._

Явно го бе издала госпожа Новак. Да, беше сигурен в това. Тя е знаела за него през всичкото време и е разигравала театър, играела си е с него. Това обясняваше закачливото изражение. Тя бе една от тях.

Единственото спасение от стрелбата бе вътрешността на сградата, някоя от вътрешните стаи. Те обаче щяха да се досетят и да го открият, което означаваше, че се намираше на възможно най-опасното място.

Позвъни на Бари по ериксона.

Купър беше неописуемо шашардисан.

— Ама че работа, Пол! Какво, по дяволите, става? Прилича на битката за Мидуей.

— Виждаш ли някого?

— Хъм-м-м, искаш да кажеш дали виждам някои от тях? От време на време се мярка по някой. Двама във военни униформи. Тия момчета не се шегуват с оръжията, Пол.

— Слушай, Бари. Когато наехме лимузината, изрично я поискахме с бронирани стъкла. Стой вътре. Там ще си в безопасност. Бъди готов да обърнеш веднага щом ти дам сигнал.

Янсън се стрелна към вратата и затича по стълбите към първия етаж. Когато стигна до площадката, видя как човекът от охраната насочи оръжието си през прозореца. Почти в същия миг пистолетът му падна на пода. Той зяпна, а над лявата му вежда се появи червено кръгче. Кръвта бликна и се изля върху немигащото му око. За известно време мъжът се задържа в изправено положение, все едно че се бе превърнал в статуя. Бавно като при танц на мъртвите краката на мъжа се олюляха, после се подгънаха и той рухна върху китайския килим. Янсън се втурна към него и измъкна пистолета му „Глок“.

— Министър Кубелик — извика червенокосата от рецепцията. — Наредиха ни да се изтеглим към задната пристойка. Нямам представа какво става, но…

Изведнъж тя отстъпи назад, слисана от гледката на високопоставен правителствен министър, който стреля, като едновременно с това се придвижва, прикляквайки.

Янсън стигна до входната врата и остана в клекнало положение. Така бе по-бързо, отколкото да лази, а в този момент скоростта бе решаваща.