Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

Настройвайки бинокъла си, той си представяше как червенокоската е вързана и притисната към леглото с облещени очи, а бледата й мекота следва поривите на сръбската му плът.

В този случай Ратко не се нуждаеше от бинокъл, за да види малкия конвой от три черни автомобила „Мерцедес Бенц“, които тържествено се носеха по „Стадехоудерскаде“, а после завиха по „Лайдзестраат“ и спряха пред централата на фондация „Свобода“. Униформен шофьор излезе от дългата лимузина, отиде до задната врата и я отвори. Мъж в тъмен костюм, очила с рогови рамки и шапка с периферия се измъкна отвътре и застана за миг до колата, любувайки се на великолепието на „Принсенграхт“. После мъжът с униформата, както изглеждаше, личен довереник на министъра, натисна звънеца на богато резбованата врата. След десет секунди тя се отвори.

Униформеният се обърна към жената на входа.

— Госпожо, министърът на външните работи на Чешката република — каза той. — Ян Кубелик.

Макар че говореха между двата микрофона, гласовете се чуваха добре.

Външният министър каза няколко думи на чешки на своя помощник и го отпрати. Униформеният се обърна и се върна в лимузината.

— Изглежда, не сте ме очаквали — каза мъжът в елегантния тъмносин костюм на жената от рецепцията.

Очите й се разшириха.

— О, няма такова нещо, господин Кубелик. Толкова се радваме да ви приемем.

Ратко се ухили, припомняйки си паниката, в която изпадна обслужващият персонал на фондацията, когато им съобщиха, че назначеният отскоро министър ще спази уговорката за среща с изпълнителния директор. Шашнатите чиновници започнаха да ровят из бележниците си, тъй като предстоящата среща не беше отбелязана никъде. Никой не искаше да си признае, че е допуснал грешка, но все някой бе проявил небрежност. През бинокъла „Шмидт и Бендер“ Ратко видя ясно смаяния поглед на миньонката с червена коса. „Само преди две седмици беше вписала два пъти срещата с шведския външен министър и с представителя на Комисията на ООН по разоръжаване“ — скара се червенокоската на младата секретарка от горния етаж. Тя възрази, че грешката не е нейна, но го направи някак колебливо, което бе равносилно на признание. Друга секретарка се намеси в нейна защита, настоявайки, че издънката вероятно се дължи на чешките чиновници. Но щеше да е в разрез с протокола да им го съобщят.