Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

Кинкейд заговори съвсем тихичко, тъй като знаеше, че чувствителният микрофон насочваше думите й право в ухото на Янсън.

— Проклета бронирана жилетка — каза тя и протегна стройното си тяло. Тя винаги се оплакваше, че умира от жега, и се чувстваше адски неудобно, когато той настояваше да носи противокуршумната дреха. — Признай, не ме ли прави дебела?

— Очакваш да ти отговоря, докато държиш в ръцете си пушка?

Тя зае позиция, когато забеляза, че убиецът освободи затвора на дългата си пушка.

Папата щеше да се появи след няколко минути.

Дочу гласа на Янсън в слушалката:

— Всичко наред ли е?

— Като по часовник.

— Ще внимаваш много, нали? Не забравяй, че вторият убиец е в склада на местоположение „Бе“. Внимавай да не те надушат, тъй като си в неговия обсег.

— Аз съм над тях — каза тя със спокойствието на стрелец, заел перфектна позиция.

— Знам — отговори той. — Само те моля да внимаваш.

— Не се безпокой, любов моя — успокои го тя. — Ще е като разходка в парка.