Ангелите не оцеляват на леда

Филип недоверчиво присви очи.

— Умее ли? Какво например?

— Ами някои работи. Спи с Лара. Е, или тя с него, което е по-точното. Затова го държи — обясни Химин.

С крайчеца на окото си забеляза как лицето на Филип смени израза си. Какво пък, можеше да разбере смайването му: жена като Лара Крофт, тоест Олга Виторт, шефката на отдел „Снабдяване с промишлени стоки“ — и този невзрачен, безполезен, макар и миловиден хлапак. Впрочем какъв хлапак е той? Поне на трийсетина е, ако не и на повече. Нормалните мъже на тази възраст вече са изградили половин кариера, постигнали са нещо, а тоя Малкия си седи прост мениджър и не помръдва, откакто е дошъл в „Оксиджин“ преди година и половина — две, така си и стои на позицията на мълчалив и за нищо негоден баласт, заема длъжността, а в професионално отношение не помръдва. Няма ли амбиции? Няма ли стремежи? Къде е желанието му да се учи и развива? На осемнайсет-деветнайсет години подобно отношение към работата все още е разбираемо, но не и на трийсет. Ето защо Химин го нарича Малкия. Детинска психика. Както и да се казва в действителност тоя човек, в очите на мениджъра на отдела за работа с ВИП клиенти той завинаги ще си остане хлапак. Момченце. Малкия, с една дума.

— Стига, бе! Не може да бъде! Лара — и този безличен мухльо?

Все пак Филип не му бе повярвал. А трябваше.

— Любовта е сляпа — дълбокомислено каза Химин. — И после, сам помисли, кой нормален мъж ще пожелае да си има работа с Лара Крофт? На никого не му е омръзнал животът. Ами че тя е акула, с един зъб ще те прехапе и няма да й мигне окото. Нормалните мъже си търсят меки, топли жени, а не арматурно желязо. Ето ти например, минавало ли ти е през ума да се завъртиш около Лара? Ами че тя е хубавка! Умна е. И печели добре. Не ти ли се иска да й станеш любовник?

— Кой, аз? — престорено се уплаши Филип и пак избухна в смях. — Всъщност прав си, страх ме е, направо ужас ме обзема от нея. Ами ти?

— И мен ме е страх — призна Химин. — И всички нормални мъже ги е страх. Ето защо на нея й остава да избира само измежду ненормалници. Така че е избрала един що-годе симпатичен. Напълно обоснован избор според мен. Нали все някакъв мъж й трябва, щом не е омъжена. Е, защо да не е тоя?

— Тя какво, никога ли не се е омъжвала?

Химин сви рамене.

— Нямам представа. Не бих се учудил, ако излезе, че се е омъжвала, може би и неведнъж. И между другото, ето ти още един урок: да, аз не знам как се казва тоя Малкия, но на мен ми е простено, а защо ти не знаеш?

— Не разбрах — проточи Орехов-младши с въпросителна интонация. — Защо на теб да ти е простено, а на мен — не? Какво ме интересува мене тоя Малкия?

— Обяснявам: ти искаш да се издигнеш в бизнеса, и то не в кой да е бизнес, а конкретно във фирмата на баща си, мечтаеш да станеш генерален директор на „Файтър“. За да преуспееш на това място, ти трябват връзки и познанства. Съгласен ли си?

— Ами… по принцип да. И какво? Малкия да не е някой ценен кадър? — скептично се осведоми Филип.

— Това ние с тебе не знаем — мъдро заключи Химин. — Но той по някакъв начин се е озовал в отдела на Лара, някой му е уредил назначението в „Окси“. А заплатите там са такива, че опашката от желаещи е огромна и сред тях със сигурност има колкото щеш умни, грамотни и целеустремени хора. Обаче са взели Малкия. Тоест той има гръб. И тъкмо този негов гръб е ценният кадър, който може да се окаже полезен за теб. Ти отдавна трябваше да помислиш за това и да се запознаеш по-отблизо с Малкия, а пък не знаеш дори как се казва.