Годината на Кобрата [bg]

— Знаеш ли какво възнамерява да прави Рамзес? — попита той накрая.

— Да, знам — стоях на балкона и гледах навън в нощта. Далеч напред малки огнени точици се придвижваха по вечно будния пристанищен кей. — По две причини — добавих тихо, почти на себе си. — Първо, заради майката на Ехнатон. Тя го въведе в религията на Атон, Единствения бог на клана исраар от племето хабиру. Оттам тръгна и великата ерес, идеята за избрания народ, за месията, сутер, спасителя, който ще отхвърли властта на Египет. Рамзес иска да се увери, че тази вяра е все още жива. И ако е така, дали може отново да навреди на Египет?

— И второ?

— Рамзес действа от името на Хоремхеб. Иска да разбере какво наистина е станало с Ехнатон. Дали е избягал от Ахетатон, дали е жив? А ако е жив, къде е?

— И?

— И да го убият — отвърнах аз уморено.

— А моят народ? Какво се крои срещу тях?

— Хоремхеб и Рамзес го кроят заедно — хвърлих бърз поглед през рамо аз, — като кокошки — като птици в мрежа. Трябва да ги предупредиш.

— Няма да ми обърнат внимание — изломоти той. — Ще бъдат обсебени от мисълта за богатството. Може би — сви рамене — един ден ще разберат. Ох, не знам… — заключи той и се излегна.

— Утре тръгваме за Тире и ханаанските васални принцове — прошепнах аз. — Така наречените съюзници на Египет. Аз лично ги наричам Вредителите. Твърдят, че са ни верни, а същевременно ни предават, без да им мигне окото.

— При първа възможност — Джарка взе едно ветрило и започна да си вее на лицето. — Що се отнася до хетите, те скоро ще осъзнаят, че ние не по-малко от тях искаме война. Чудя се — изправи се рязко той и се приближи към мен — какво значеше онова послание? Онова, което ни предадоха на баржата на тръгване от Тива. Чудя се също и дали Рамзес е открил тайното познание, оставено от Ехнатон на Пазителите. Кои са те, господарю? Жреци? Мъдреци от нашия народ? Какво е тайното познание?

— Не знам. Нещо за месията, за спасителя, но кой е той? Откъде ще се появи? Какво ще направи? — поклатих глава. — Това са само легенди. А по въпроса за Пазителите, те и онова, което притежават, е скрито. Съмнявам се Рамзес някога да се добере до тях.

Джарка продължи да размахва ветрилото, като не преставаше да мърмори, че е изтощен и иска да напише писмо на Мерт. Оттегли се в своите покои. Аз останах на балкона и се заслушах в звуците на двореца. Питах се кои са наистина Пазителите. Лекият ветрец донесе едва доловимите начални стихове на един от химните към възкръсналия Озирис.